История на Православната Църква – ΕΚΚΛΗΣΙΑ Γ.Ο.Χ. ΕΛΛΑΔΟΣ



Преп. Наум Охридски – богослужебна прослава и ико*нография.*

Ἀκολουθία τοῦ Ὁσίου Ναούμ*

Кано́нъ трясе́нія.*

Житие и служба на св. Йоанъ Рилски. 1671.*

Кано́нъ моле́бный преподо́бному Іоа́нну Ры́льскому.*

Канон молебный к преподобному и богоносному отцу нашему Йоанну Рыльскому чудотворцу.
1836 г.
Белград_pdf*

Канон молебний к преподобному и богоносному отцу нашему Йоанну Рилскому чудотворцу и молитви на всякая немощ и лекарственик или церовита книга полезна и потребна сякому человеку спореди нуждата си.
1845 г.
Букурещ_pdf*

 СВѦЩЕННОЕ И БОЖЕСТВЕННОЕ ЕѴАГГЕЛЇЕ НОВАГѠ ЗАВѢТА.
/Неделно евангелие/*

КѴРІАКОДРОМІО*

Че́тьи-мине́и
(audio-Church Slavonic)*

Великие Минеи-Четьи *

Априлий – лѣто 2024*


1867-_2


стенен календар (Ημεροδείκτης Τοίχου) 2024*


Kalendar_CIPH_Srbi_e_2024_pdf.*


Истинската Православна Църква спазва Юлианския (старъ) календаръ

Свѣтата Христова Църква не се интересува отъ точностьта на времето, а отъ правилностьта и точностьта на Вѣрата. Правилностьта на Вѣрата се съхранява чрезъ спазване на Свѣтитѣ Правила на Свѣтитѣ седемь Всѣленски и Поместни Сѫбора, на Свѣтото Прѣдание и разпоредбитѣ на Свѣтитѣ Отци.
    Истинската Православна Църква като непоклатимо и канонично продължение на Едната, Свѣта, Сѫборна и Апостолска Църква и свѣтъ пазитель на Православната Вѣра спазва Юлианския (старъ) календаръ, защото:
1. На основата на Юлианския календаръ Свѣтиятъ I Всѣл. Сѫборъ установи Пасхалното Правило и опредѣли празнуването на Пасха отъ 22 мартъ до 25 априлъ.
2. Чрезъ въвеждането на новия папски календаръ се прѣкѫсна общото празнуване на неподвижнитѣ въ времето празници.
3. Папскиятъ календаръ е осѫденъ отъ три Всѣправославни Сѫбора по времето на Iеремия II Трану (1583, 1587, 1593 г.) и който го слѣдва, е анатемосанъ отъ Църквата (Патриархални Енциклики отъ 1593 и 1848 г.)
4. Чрезъ въвеждането на новия календаръ настана схизма въ Църквата и отцепницитѣ изпаднаха въ ужасната ересь на икуменизма, която приема, че всички ереси сѫ части на Църквата и трѣбва да се обѣдинятъ, за да образуватъ Едната Църква. 


ΟΜΟΛΟΓΙΑ ΠΙΣΤΕΩΣ
Εἴ τις πᾶσαν ἐκκλησιαστικὴν παράδοσιν ἔγγραφον ἢ ἄγραφον ἀθετεῖ, Ἀνάθεμα, Ἀνάθεμα, Ἀνάθεμα.
Ἡμεῖς τηροῦμεν καὶ κρατοῦμεν τὰ δόγματα καὶ τὰς παραδόσεις τῆς Μίας, Αγίας, Καθολικῆς καὶ Ἀποστολικῆς Ἐκκλησίας, τοὺς δὲ νεωτερίζοντας καινοτόμους, καὶ πᾶσαν αἵρεσιν ἀναθεματίζομεν.


Тропаръ гласъ А:
Непоколе́блемое Зижди́теля утвержде́нiе, правосла́вныя ве́ри насажде́нiе, яви́лся еси́ я́ко апо́столовъ честне́йшiй Богоявле́нне о́тче на́шъ Матөе́е, Вели́каго Архиере́я продолжа́я и мно́жество мона́ховъ просвеща́я, того́ ра́ди чу́дной па́мяти просия́лъ еси́ я́ко исто́чникъ благода́ти, моли́ Христа́ Бо́га о на́с чту́щихъ съ любо́вiю блаже́ную па́мятъ твою́.

Кондакъ, гласъ А:
Светосия́нными заря́ми, тро́ическаго све́та вселе́нную озаря́я и́стинной правосла́вной ве́ры и испове́данiя, безкро́внiй му́ченикъ церко́внаго киво́та и изря́днейшiй пропове́дникъ покая́нiя былъ еси́ Матөе́е, Аөине́йская похвала́ и стена́ про́тивъ вражiихъ наве́товъ, того́ моли́твами Христе́ Бо́же спаси́ ду́ши на́ша.

Кре́стъ — храни́тель всея́ вселе́нныя, Кре́стъ — красота́ Це́ркве, Кре́стъ — царе́й держа́ва, Кре́стъ — вѣ́рныхъ утвержде́ніе, Кре́стъ — а́нгеловъ сла́ва и де́моновъ я́зва.