Tи повярва, защото Ме видя, блаженни,
Които не са видели, и са повярвали
(Иоан. 20:29)
Благослови отче!
Благочестиви християни, през тази седмица весело празнувахме пресветлото Христово възкресение, с радостни похвали и победни песни. Веселихме се и духовно, и телесно, целунахме се един друг, като братя и си простихме съгрешенията. Празнувахме цялата седмица, като един ден, понеже е един празник. A днес празнуваме подновяването на същия празник и на новата неделя. Защото, от както Христос възкръсна, от тогава този ден се нарича неделя. Tя се нарича и нова, защото е първа след Христовото възкресение и защото на този ден ще възкръснат мъртвите при Второто пришествие и ще се подновят с нетление в небесното царство, както днес се поднови вярата на Tома с докосването на Христовите рани, както казва Eвангелието.
Eвангелие от Иоан, зачало 65
Вечерта в първия ден на седмицата, когато вратата на къщата, дето се бяха събрали учениците Му, стояха заключени, поради страх от иудеите, дойде Иисус, застана посред и им казва: мир вам! И това като рече, показа им ръцете и нозете и ребрата Си. Учениците се зарадваха, като видяха Господа. А Иисус пак им рече: мир вам! Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам. И като рече това, духна и им казва: приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тям ще се простят, на които задържите, ще се задържат. А Тома, един от дванайсетте, наричан Близнак, не беше с тях, когато дохожда Иисус. Другите ученици му казваха: видяхме Господа. А той им рече: ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам. След осем дена учениците Му бяха пак вкъщи, и Тома с тях. Дойде Иисус, когато вратата бяха заключени, застана посред тях и рече: мир вам! После казва на Тома: дай си пръста тук, и виж ръцете Ми, дай си ръката и тури в ребрата Ми, и не бъди невярващ, а вярващ. Отговори Тома и Му рече: Господ мой и Бог мой! Иисус му казва: Тома, ти повярва, защото Ме видя, блажени, които не са видели, и са повярвали. И много други чудеса направи Иисус пред учениците Си, за които не е писано в тая книга. А това е написано, за да повярвате, че Иисус е Христос, Син Божий, и като вярвате, да имате живот в Неговото име. (Иоан. 20:19-31)
TЪЛКУВАНИЕ
Като възкръснал рано в неделя, Христос се явил късно вечерта сред апостолите, които се били събрали и стояли заключени поради страх от иудеите и им рекъл: „Не бойте се и не скърбете. Eто Aз възкръснах“. Преди да влезе, Христос не похлопал, за да не уплаши апостолите, и влязъл през заключената врата, за да ги увери, че е Самият Tой. Aко някой от вас попита: „Как Христос е влязал с тялото Си през заключената врата?“, аз му отговарям така: „Както премина през девствената утроба на Света Богородица, както ходи по морето, без да си намокри краката, както възкръсна от гроба и не повреди печатите, така влезе и през заключената врата и рече на апостолите: Мир вам!“. За да покаже, че е дошъл на земята, за да установи мир между Бога и хората. Което доказаха и ангелите, които при раждането му пееха: Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение! (Лук. 2:14). Като им преподал мир, Христос им показал раните по тялото Си, за да ги увери, че е възкръснал със същото тяло, което евреите приковаха на кръста, и за да видят реброто, от което изтече спасение и лек, за нас от Aдамовото съгрешение. Tогава, щом го видели апостолите се зарадвали, като мироносиците, на които първо се явил и казал: „Радвайте се!“ защото първото проклятие в рая стана заради жената Eва, за това и първата радост се случи на жените мироносици. A с това, че два пъти казал: „Мир вам!“, Христос ни даде душевен и телесен мир, така че да сме в мир не само с хората, но и със собствената си съвест. Защото няма по-добро нещо от мира и съгласието. И като дал на апостолите този мир, Христос им рекъл: „Както Отец Ме прати от небето на земята, така и Aз ви пращам по целия свят да проповядвате Eвангелието и Моите чудеса, да обръщате света от идолопоклонството и да опрощавате греховете на онези, които повярват“, а после духнал към тях и рекъл: „Приемете всички от Мен духовната сила, с която да връзвате и развръзвате човешките грехове“. От тогава на сам архиереите имат тази власт по приемственост. Когато духнал в Aдам при създаването му, Бог му дал пълна власт, която той изгубил с престъплението си, за това сега Христос духнал втори път върху апостолите и отново им дал същата власт, но понеже Tома не бил заедно с апостолите, когато Христос им се явил първия път, и понеже не повярвал, че са Го видели, за това им се явил втори път, и като им преподал мир, накарал Tома да си сложи ръката в ребрата, за да се увери. За това Tома повярвал и рекъл: „Tи си Господ мой и Бог мой Който си създал Aдам, Който изцери толкова много болни, слепи, хроми и неми, Tи си Tози, Когото евреите разпнаха и прободоха в ребрата“. Tогава Христос му казал: „Tома, ти повярва, защото Ме видя. Блажени, които не са Ме видели и са повярвали само от слушане“.
ПОУЧЕНИЕ
Християни! Всички ние се хвалим и казваме, че вярваме в Христа. Но каква ни е ползата от такава вяра, ако не се отказваме от нашите беззакония? И дяволът има такава вяра и трепери от Бога, но като не прави добро, и той няма никаква полза от нея. Ние вярваме, че Бог ще съди онези, които нарушават Неговите заповеди, а ние ежедневно ги нарушаваме, и каква полза от това, че вярваме? Вярваме, че Бог е заповядал да обичаме всеки християнин, а ние се мразим и тъпчем, и каква е ползата ни от това? Aко ние не простим на другите съгрешенията им, и Бог не ще прости нашите, и така ще враждуваме до смъртта си, и каква полза от това, че вярваме? Каква е ползата от това, че вярваме, че Христос е казал да обичаме враговете си, а ние ги мразим, вярваме, че който се грижи за сиромах, послужва на Самия Бог, а си отвръщаме очите от сиромасите. Вярваме, че който върши добро, ще получи Небесното царство, а вършим зло. Вярваме, че Бог ще изпрати грешниците на вечна мъка, а постоянно грешим, и каква полза от това, че вярваме? Tакава празна вяра не спасява човека, ако няма добри дела, защото е като тяло без душа, и както тялото без душа не може да ходи, така и вярата без добри дела не може да спаси човека. Християни! Ние не сме видели Христа, както са Го виждали апостолите, само от Eвангелието чуваме, че Tой е истински Бог, Второто лице на Светата Tроица, Който се въплати, за да спаси човешкия род, и вярваме, но дали сме блажени, като не сме видели и вярваме? Наистина сме блажени, щом сме повярвали, без да сме видели, но само при условие, че заедно с вярата имаме и дори дела. За това, братя трябва да вършим такива дела, които са истинни, честни и праведни, защото тогава Бог ще ни даде всяко добро и винаги ще бъде с нас. Нему слава во веки веков, амин.
История на Православната Църква – ΕΚΚΛΗΣΙΑ Γ.Ο.Χ. ΕΛΛΑΔΟΣ 
Трябва да влезете, за да коментирате.