Възпоменание за явилото се небесно знамение на честния и животворящ Кръст Господен

След кончината на първия християнски, благоверен и благочестив цар Константин Велики, царския престол заел синът му Констанций ^[1], който изпаднал в злочестивата ерес на Арий, похулваща Сина Божий^[2]. Тогава за посрамване на злочестивите еретици, за уверение на неверните и утвърждаване на православните, в светия град Иерусалим се явило дивно знамение: в дните на светата Петдесетница, на 7 май, в третия час^[3] на небето се появило изображение на честния кръст Господен, сияещо с неописуема светлина като най-ярък слънчев лъч, което видял целият народ, поразен от голям ужас и удивление. Това знамение на кръста започвало над светата Голготска планина, където бил разпнат нашият Господ^[4], и достигало до самата Елеонска планина^[5], отдалечена на около петнадесет стадия от Голгота. Широчината на кръстното знамение била равна на дължината му, а красотата му, напомняща разноцветна дъга, била толкова дивна, че привличала погледите на всички. И всички люде, дори да били започнали някаква работа или пък се намирали по домовете си, оставили делата си, излезли навън и с внимание и страх съзерцавали пречудното знамение. След това многобройните тълпи от жители на Иерусалим, преизпълнени от това божествено видение със страх и радост, с дълбоко умиление и сърдечна топлота побързали да идат в светата църква: всички старци и юноши, мъже и жени, дори с кърмачета на ръце, а също и безбрачни девици, заключили се в безмълвие – и те излезли от къщите си и се устремили натам, и изобщо хора от всяка възраст и съсловие, жители на Иерусалим, странници и чуждоземци, православни християни и друговерци. И всички единодушно със силен глас славели Иисуса Христа, нашия Господ, Единородния Син Божи, истински Бог от истинския Бог, Промислителя на велики чудеса.

Тогава невярващите еретици, враговете и хулителите на Христовото Божество се преизпълнили със срам, виждайки в явяването на кръста тая велика, Божествена слава и сила на Христа Господа, уверили се от самата действителност, че християнската вяра е права, истинска и благочестива и предлага на вярващия не научени от човешката външна мъдрост слова, а се утвърждава върху откровението на Светия Дух и благодатта и е засвидетелствана от небесни знамения и чудеса. Светейшият Иерусалимски патриарх Кирил^[6] известил с послание цар Констанций за чудното явление на знамението на кръста и го увещавал да се обърне към православното учение. А Ермий Созомен^[7]свидетелства, че чрез това явление на светия кръст на небето мнозина иудеи и елини дошли в истинската вяра и като пристъпили с покаяние към Христа Бога, приели свето кръщение. И всички благочестиво прославяли Христа, Единосъщен и Съвечен на Отца и Светия Дух. А ние, като изповядваме неизповедимата Му сила, явена с кръста, превъзнасяме с благодарната си хвала нашия Господ Бог и се покланяме на подножието на нозете Му – светия кръст, умолявайки по Божието милосърдие при страшното второ Свое пришествие Христос да ни сподоби да съзрем с радост и с надежда за спасение явяването на небето на “знамението на Сина Човечески”^[8], светия Кръст, и с него като с ключ да отвори пред нас дверите на Царството Небесно, както някога рая пред благоразумния разбойник^[9], и да присъедини и нас към благословените Си овци во веки^[10]. Амин.

Тропар на светия Кръст:
Креста́ Твоего́ о́бразъ ны́нѣ па́че со́лнца возсія́, его́же отъ горы́ святы́я да́же до Ло́бнаго мѣ́ста просте́рлъ еси́ и въ не́мъ Твою́, Спа́се, крѣ́пость уясни́лъ еси́, си́мъ укрѣпля́я на́съ и вѣ́рныя на́ши цари́, я́же и спаса́й вы́ну въ ми́рѣ моли́твами Богоро́дицы, Христе́ Бо́же, и спаси́ на́съ.

Кондак:
Отве́рзый небеса́ заключе́нная, на небеси́ пресвѣ́тлыя лучи́, на земли́ возсія́ пречи́стый Кре́стъ: тѣ́мже, сія́ніе его́ дѣ́йства пріе́мше, къ незаходи́мому наставля́емся Свѣ́ту и во бране́хъ и́мамы его́ ору́жіе ми́ра, непобѣди́мую побѣ́ду.

^[1]Констанций, синът на Константин Велики, след смъртта на баща си, се възцарил над Изтока, Азия и Египет. През 357 г., след като победил Магнеций, убиеца на брат си Констанс, той обединил под своята власт цялата Римска империя. Той разрушавал езическите храмове или ги предоставял на християните, за да ги превърнат в църкви; няколко пъти издавал закон, забраняващ езическия култ. Но със съчувствието си към ереста на Арий, Констанций значително увеличил религиозните разпри по онова време: той преследвал православните епископи, низвергвал ги от катедрите и дори ги изпращал на заточение; при неговото управление ариани заемали висшите длъжности в държавата. Констанций умрял през 361 г., по време на поход против братовчеда си Юлиан, провъзгласен за император от войските в Галия, където той сам го назначил за главнокомандващ. Григорий Богослов съобщава, че преди смъртта си Констанций се разкайвал за преследването на православните.

^[2]Родоначалник на арианската ерес бил александрийският презвитер Арий. Той отричал единосъщието на Сина Божий с Отца, почитал Иисуса Христа като творение и не признавал божествените Му съвършенства – всемогъществото, всезнанието и др. Ереста на Арий била решително осъдена на Първия (325 г.) и Втория (381 г.) Вселенски събор, където било утвърдено равенството на Сина Божий с Отца, което изповядва всеки християнин във втория член на Символа на Вярата, съставен от отците на I Вселенски събор. През V в. арианството почти нямало последователи в Римската империя, но се възродило в Германия сред готите, бургундите, вандалите и лонгобардите, където съществувало до VII в.

^[3]Според нашето времеизчисление – около 9 часа сутринта. Самото събитие следва да бъде отнесено към 351 г. През тая година Пасха била на 31 март, следователно Петдесетница – на 19 май; 7 май се пада във вторник от последната седмица преди Петдесетница.

^[4]Голгота преди се намирала извън Иерусалим (Мат. 27:32, 33; Иоан. 19:17, 41; Евр. 13:12), разположена е в северозападната част на светия град. Името си (Голгота на еврейски означава череп, лобно място (Лук. 13:33) вероятно е получила поради приликата с череп. Според преданието тук бил погребан Адам.

^[5]Елеонската (Маслиновата) планина в Иудея е разположена на изток от Иерусалим (Иез. 11:23). Получила е името си от множеството маслинови дървета, с които била покрита. По време на земния Си живот Господ Иисус Христос често идвал на планината с учениците Си (Иоан. 8:1; 18:2). На западния склон на планината била Гетсиманската градина, където Господ се е молел в нощта преди страданията Си и бил предаден от Иуда (Мат. 26:3-50; Марк. 14:26-46; Лук. 22:39). На югоизточния склон на планината се намирало селището Витания, откъдето Господ предприел тържествения вход в Иерусалим (Мат. 21:1; Лук. 19:29). Според преданието от Елеонската планина Господ се възнесъл на небето (Деян. 1:12). През II в. Константин Велики с майка си въздигнал на Елеонската планина християнски храм, превърнат по-късно от турците в джамия.

^[6]Сввети Кирил, архиепископ Иерусалимски, бил патриарх от 350 до 387 г. Известен е с борбата си против арианската ерес. Паметта му се празнува на 18 март.

^[7]Созомен – църковен историк от V в. Неговата “Църковна история” обхваща периода от 323 до 439 г. (но до наши дни се е запазило само повествуванието до 423 г.). Созомен е написал също историята на трите първи века на християнството, но тя за съжаление не е достигнала до нас. За дивното кръстно знамение Созомен споменава в 5-а гл. от IV кн. на своята “Църковна история”.

^[8]Мат. 24:30.

^[9]Лук. 23:40-43.

^[10]Мат. 25:33, 34. Явлението на кръста на небето предвещавало тежки времена за Църквата – господството на арианството. Точно 10 години (до 371 г.) арианството заемало престола в лицето на Констанций, после било сменено от богоотстъпничеството на Юлиан (361-363 г.), а след Юлиан 14 години покровителствал арианството император Валент (364-378 г.).

Свързани