Към моите читатели: Антим, с Божията Благодат, Патриарх на Светия Град Йерусалим и цяла Палестина.*
Три причини ме подтикнаха, братя във Вярата и чеда на Христовата Църква да разпечатам това поучение за полза на братята Християни, които ще го четат.
А. Заповедта на нашия Господ, който се радва когато всеки човек, който е получил дар от Бога го използва за полза на братята си, така че този който скрие таланта си да не бъде осъден като лъжлив роб.
Б. Откакто аз съм по Божията воля и милост служител и защитник на най Святия Апостолски и Патриаршески трон на Йерусалим, тронът, който е подпомаган и обгрижван от всички Християни по света в своите основни нужди то моето съзнание не ми позволява да запазя мълчание, но ме подтиква да помогна духовно на всички мои братя Християни, така както те по своята воля ни помагат материално; така както Християнската вяра в началото е била разгласена и проповядана от Йерусалим на целия свят според написаното „от Сион идва закона, и Божието слово от Йерусалим“.
В. Тъй като достигнах до такава възраст, че очаквам часът на кончината си всеки миг, аз използвам възможността да оставя повеля и увещание за вярващите и православни хора, да заявя смело към сърцата на всички верните положенията на Нашата Вяра и лъжата и илюзиите на дявола, който от поколение към поколение продължава борбата си да подмами ако може дори и избраните, да ги събори от Истинната Вяра и да ги спъне с примамки и илюзии; така както в настоящия век демона се опитва с новоизмислени типове конституции и правителства, изглеждащи по-желани и по-полезни, което погазва истинската представа за Бог и за Християнския евангелски живот, който е ограничаващ и изпълнен със заповеди и закони, и граждански и църковни, които напътстват верните да прекарат краткия жизнен път на сегашния им живот с търпение в скърбите, и надежда не в настоящия, но в бъдещия живот.
Поради тази причина ви увещавам всички, с бащината си молитва, да приемете ревностно тези няколко съвета и да съборите всяка преграда, видима или невидима, която срещате, изучавайки Божиите заповеди, така че да не се спънете и паднете в бездната на злото и гибелта, така че да не бъдете лишени от вечното блаженство, което в търпението на душите ни да успеем да достигнем според обещанието на нашия Господ: Внимавайте братя, не се лъжете, защото много ще дойдат в последните дни, които не знаят какво говорят, лъжейки простите по душа. Внимавайте и се пазете.
За Божиите изпитания на верните и избраните
Сред божиите създания, които притежават свобода на волята и разум само дявола и човека са се противопоставили на Бога, и заради това те са били осъдени според непостижимата и неразгадаема Божия правда. И дявола е осъден вечно в ада, защото той е извършил грях в гордостта и арогантността си срещу Божественото достойнство на Господ и е искал да постави престола си над небесата, и представяйки себе си високо е осъден в подземното царство.
Човекът обаче не е бил осъден вечно, защото той е измамен от същия този дявол да се въобрази за равен на Бога, но е бил само временно лишен от блажения живот в рая, поставен в настоящия живот да яде с пот хляба си, да се среща с тръни и бурени, скърби, нещастия, тирания, страдания, сълзи, болести, преследвания, клевети, и всички други горчиви и болезнени неща. Всичко това обаче е временно.
Откакто Бог в своята безкрайна милост, решава че човек трябва да умре и чрез разтварянето му в елементите, от които е бил създаден, съгласно Божията присъда да може с времето отново да достигне рая, и когато бъде тестван в сегашния живот и изпитан с изкушения, както злато в пещта, да бъде преценен за достоен за онзи блажен живот, да изпитва вечно блаженство във великолепието на райските награди с радост и вечна наслада.
Поради тази причина тези мъже и жени, които са имали от времето на Адам до днес тази справедлива Божия присъда вкоренена в душите си и са знаели причината за тяхното изгнание от рая са славили Бога. И за всичко това те са били изгонени, тези, които са чувствали горчивина и страдания, те са били благодарни и са минавали през огън и вода, търпеливо издържайки страданията на сегашния живот и надявайки се да бъдат възстановени в бъдещия и блажен живот на рая.
Тъй като обаче падналия Луцифер, дявола завиждаше на тази велика любов към човечеството от страна на Бога и бидейки по природа пълен със злонамереност, той започна да мрази човека и винаги го подбуждаше днес към една илюзия, а утре към друго мечтание.
Поради това в различни времена Бог изпращаше вдъхновените и праведни пророци, за да водят човечеството и да ги учат и съветват да издържат с благодарност скърбите на сегашния живот, за да бъдат достойни за неизразимите радости на бъдещия живот. Този милостив създател, стремейки се към човечеството, измъчвано по този начин от дявола, за да ускори и направи по-лесно тяхното спасение пожела да изпрати своя единороден Син, който прекланяйки небесата слезе долу на земята и даде на човечеството нов образ, раждайки го наново чрез вода и дух, и давайки себе си като образ и пример за спасението на всички. Той слезе от мястото, което никога не беше напускал, извършвайки тайнството не поддаваща се на разума – своето въплъщение.
Кой братя Християни няма да се възхищава на такова снизхождение от страна на Бог? Кой няма да вземе пример в сегашния живот от същия този Бог, виждайки го гладен и жаден, горестен, изтощен, преследван? Това наистина е в сегашното съществуване живота на всеки истински Християнин, ако той иска да е достоен за Небесното Царство.
Но дявола, който винаги дебне като ревящ лъв, който от началото е повел в заблуда нашите първи родители, и никога не спира да сее раздори, си е поставил за своя цел да раздели верните от Божествената любов, и по всеки възможен начин да постави прегради и препятствия по пътя на тяхното спасение. И наистина, в началото той издигна гонители, за да обуздае с различни наказания Апостолите, Християните, и с преследвания, с горчива смърт, с конфискация на имуществото и с изгнание. Но Този, който впримчва мъдрите в своята хитрост устройва всички тези неща като средство за велико спасение; Той всъщност е дал сила на Християните да изстрадат тези горести, и да открият пред техните преследвачи изповеданието на своята Вяра, донасяйки срам на тях и на злия дявол, който ги е подтиквал. И наистина нищо от човешките неща – богатство, слава, чест, имущество или собственост, и дори собствения си живот не са предпочитали те пред своята вяра в Христос.
Второ, когато злият осъзна това, в резултат на тези мъчения и наказания, не само че не се отказа, но и направи така, че много хиляди от верните да станат мъченици и след това предприе друга подлост. Той пося плевелите на ересите по предателски и подмолен начин, така че да накара вярващите Християни да скъсат с вярата си, въпреки че външно все още изглеждат вярващи в Христа, ставайки последователи на дявола и отстранявайки себе си от Христа.
И има различни ереси, които са се появявали от време на време, веднъж срещу Единородния Син, като тази на арианите, после срещу Светия Дух като тази на македонианите, срещу Въплъщението като тази на несторианите, монофизитите, монотелитите, иконоборците, и безчислени други. Защото заради тези ереси се събраха различни Вселенски и Поместни Събори и цензурирайки тези ереси те анатемосаха тези размирни убеждения и показаха ясно пред верните вярванията против бога на еретиците, и усилиха Християните в неопетнената Вяра; те посрамиха жестокия дявол и неговите съсъди, еретиците, и така светите отци не позволиха достойните да се опечалят, освен тези, които поради свои собствени причини показаха себе си достойни за гибел.
Трето, дяволът издигна от запад друга по-нова ерес за падение на благочестивите, имам в предвид латинската ерес, тя е различна по име, но е подобна на предишните ереси и води към разруха. И по този начин той заблуди целия запад. Тази ерес роди в последствие различни секти: лутерани, калвинисти, лутерано-калвинисти, евангелисти и други без край; тази ерес породи своето собствено разрушение, така че да стане ясно, че е изгнила и нестабилна, бидейки родена от нездрав ум.
Все пак възлюблени Християни, тук отново ние трябва да видим и да се възхитим на безкрайната Божия любов към нас. Виждате ли колко ясно нашия Господ, безграничен в милостта си и премъдър се е погрижил да пази отново неопетнена нашата Свята и Православна Вяра, за нас благочестивите и да спаси цялото човечество. Той е издигнал от нищото тази силна Османска Империя, на мястото на нашата Римска (Византийска) Империя, която беше започнала по определен начин да се отклонява от убежденията на Православната Вяра, и Той е издигнал Империята на Османлиите по-високо от всяко друго царство, за да покаже без съмнение, че това е станало според Божията воля, а не по силите на човека, и да увери всички вярващи, че по този начин Той е благоволил да ни даде велико тайнство или по-точно спасението на своите избрани хора.
Всесилния Господ след това е поставил над нас това силно царство „защото няма сила освен от Бога“, така че да бъде юзда за хората на запада, а за нас, хората на изтока средство за спасение. По тази причина Той слага в сърцето на Отоманският Султан склонността да поддържа свободни религиозните убеждения на нашата Православна Вяра и дори да ни защитава до степен, че понякога да изобличава Християните, които се отклоняват от тяхната вяра, така че те винаги да имат страхът Божий пред очите си.
Църквата на Христа има цялата свобода, която е имала по Православните господари от същата Вяра по отношение на строежа на църкви, както от поколение в поколение много прекрасни църкви са били построени в различни места и провинции с разрешението на могъщата Империя. И това имперско одобрение съществуваше от самото начало, и продължава до днес. И нека никой не мисли, че понеже строежа на много църкви е понякога затруднен, значи свободата на Християнското почитание е подтисната. Какъв срам! Това е заблуждение на някои, които почитат строежа на църкви като голяма полза.
Вярата в Христа е постигнала целия си възход и съвършенство не в горди и пищни храмове, но в църкви, които са мизерни и малобройни. Защото Бог не се намира „в ръкотворни храмове; нито такива, изградени от човешки ръце“. И на друго място „Вие сте Божията Църква“ казва Апостола. И със сигурност според Божието повеление се случва това, че църквите, които са по-прекрасни от необходимото са забранени, „защото нашето жителство е на небесата“ и „нямаме тук постоянен град, но бъдещия търсим“ според Свети Апостол Павел.
Архи-отстъпника, дявола разбирайки тези божии изпитания, че Той променя тези изпитания за вярващите хора от поколение в поколение, като средство за тяхното спасение, за да им даде възможност да се радват на вечно и неизказано блаженство, се опитва да ни заблуди и отново да поведе към погибел отделилите се избрани вярващи. За тази цел той е изнамерил в днешния век друга хитрост и голяма заблуда, по-точно прехвалената система от свободи, които може би на повърхността изглеждат като нещо добро, така че да могат да измамят ако е възможно и избраните хора. Но всъщност това е капан от дявола и убийствена отрова, която да поведе хората с главата напред към поквара и смущение.
И тъй като злият е ранен в сърцето, виждайки душеразрушителните предателства, които той е замислял в различни времена да биват потъпкани, и виждайки как нашата Православна Вяра процъфтява в тази силна Империя, в своята завист и срам той призовава в отчаяние всички духове на злото да му помогнат да създаде нов и хитър капан, така че накрая дори добрите Християни да паднат в него и да изгубят своето Небесно Царство, и да бъдат вечно мъчени с него.
Братя, не се отклонявайте от пътя на спасението; но както винаги със смелост и твърдост сте потъпквали под краката си уловките на дявола, така и сега затворете ушите си и не слушайте тези новопоявили се надежди за свобода „защото днес спасението ни наближава“. И бъдете напълно убедени, че техните хвалби и учения, доколкото ние ги разбираме, и както знаем от практиката за нациите, които са ги приели, че са не само в пряко противоречие на Писанията и Светите Апостоли, които са ни повелявали да се подчиняваме на по-визшите сили, не само на тези, които са справедливи, но също и на тези, които са превратни, така че да имаме изпитания в този свят и да пазим умовете си чисти за Господа; те са, бих казал, не само в противоречие на Светото Писание, но те не носят никакви преходни блага в настоящия живот, както те коварно обещават, за да ви заблудят и отклонят от всички богатства на рая и земята.
Къде е славната и най-привлекателна и достойна за завист, прекрасната Италия? Къде е сега неизчерпаемата съкровищница, древната и безоблачна република на Венецианците? Навсякъде тази дяволска илюзорна система доведе до бедност, убийства, разрушения, грабеж, пълно отдалечаване от Бога, духовна разруха и празно покаяние.
Ученията на тези нови свободи, братя Християни са измамни. И внимавайте: пазете твърдо своята Отеческа Вяра и като последователи на Иисус Христос с готовност се подчинявайте на гражданското управление, което ви дава това, което единствено е важно в сегашния живот, и което е по-важно от всичко, не поставя препятствия и не разрушава вашето духовно спасение. „Защото какво ще спечели човек ако придобие целия свят а изгуби или навреди на себе си?“.
Тези новопоявили се учения, бидейки враждебни към Светото Писание и към Апостолското учение, и дори ако те ви позволяваха да придобиете цялото богатство на този свят те пак трябваше да бъдат мразени като средство на жестокия дявол, който е винаги нащрек за духовното разрушение на Християните. И колко повече когато тези обещания са празни и измамливи, и последствията са не богатство и благословия, но бедност, нещастие и анархия, и целта на тази свобода е омразната олигархия и тирания, както ни показва опита.
Но нека да анализираме по-научно самото име на тази „свобода“, да видим дали то може да бъде съгласувано с всяко гражданско управление, което се основава на ред, морал и сигурност за своите граждани. Нека да пропуснем в името на смелостта монархичните и аристократични управления, защото в тях (както всички потвърждават) такава свобода не е предоставена, и да изследваме дали наистина свобода се дава в добре организираните демократични форми на управление. Когато кажем „управление“ ние разбираме група от хора, които по природа са устроени по различен начин, които населяват една и съща държава, т.е. силните и слабите, здравите и болните, знаещите и невежите. Може ли тогава свободата да съществува между тях?
Истинската свобода е:
А. Че същността на разумната душа, която по Божия милост води човека към добро, но без при това да го принуждава към него. Тази свобода се нарича „свобода на волята“
Б. Това е свободата за мъжът да може безпрепятствено да достигне на практика апетитите на своите желания, което е непокорство.
В. Това е свободата за някой да живее според божествените и човешки закони, т.е. да живее свободно от всеки укор на съвестта и свободен от гражданско наказание.
В такава демокрация, когато ние сравняваме мъже с различни способности, които имат свободна воля и непокорство, то как е възможно да се формира такова управление? Силните ще господстват над слабите, здравите над болните и знаещите ще лъжат невежите. Какъв ред може тогава да има в такова управление и какъв морал, когато страстите управляват? Каква сигурност има там за гражданите, когато господства грабежа?
Единствената достойна за похвала свобода е третата спомената по-горе. Тя няма място в системата на обичащите новата свобода. Защото как могат те да живеят без укорите на съвестта, тези, които са заблудени и доведени до жалко състояние, които вече се опитват да излъжат и погубят и другите?
Как могат те да живеят без гражданска дисциплина, тези, които презират честния брак, и вредят на цялата държава? Как биха могли да живеят без укорите на съвестта, тези от тях които победени от печалбата могат лесно да излъжат гражданския закон; когато страхът Божий и заплахата от вечно наказание не е юзда срещу лошите дела?
Трябва да разберете братя, че истинската свобода не може да съществува в доброто управление без вяра в Бога. И поради тази причина Светите Апостоли, неподвижимите стълбове на Божественото в Нашата Вяра, които са просветени от Бога така са проповядвали на света, така са се държали те и техните приемници. Същите тези неща Църквата на Христа е получила от тях и пазила твърдо.
И когато виждаме с такава яснота, че тази нова система на свободи не е нищо друго освен объркване и сваляне на доброто управление, път водещ към погибел или просто казано нов капан на злия дявол да заведе в заблуда изоставените Православни Християни, то няма ли да бъдем признати достойни за всяко осъждане ако дори малко дадем ухо на тези лукави и лъжливи учения? Няма ли да бъдем справедливо наказани след това, ако знаейки ясно истината ние следваме съвета на лъжливия срещу Божиите заповеди?
Не Християни! Нека проявим твърдост и предпазливост, нека не изгубим неувяхващите венци на вечното блаженство заради една лъжлива и несъщуствуваща свобода в сегашния живот. Нека не лишим себе си от неисказаните награди. Нека въобще не слушаме, за да посрамим неутешно дявола, и да възрадваме всичко добро, което Бог е приготвил от вечни времена за тези, които го обичат.
Укрепете се тогава братя в Господа и във величието на Неговата сила, сложете си божиите доспехи, така че да можете да устоите на машинациите на дявола.
Над всичко приемете Символа на Вярата, шлемът на спасението и духовният меч, който са Божиите заповеди, така че да можете да устоите на всяко нападение на злия, да бъдете оценени достойни за Небесното Царство, което да достигнем всички с любовта и милосърдието на нашия Господ Иисус Христос, на който подобава слава, чест и поклонение во веки. Амин.
История на Православната Църква – ΕΚΚΛΗΣΙΑ Γ.Ο.Χ. ΕΛΛΑΔΟΣ 
Трябва да влезете, за да коментирате.