ПРЕДГОВОР
За да съставим настоящето “Житие на Архиепископа на Църквата на Истинските Православни християни Матей”, използвахме статията на Йеромонах Касиан Браун, публикувана в списание, което издава самия отец Касиан във Франция. Ние допълнихме неговото изложение с превод от гръцка важна обобщаваща статия: „За 60-та годишнина на първите исторически епископски хиротонии след проклетото нововъведение на новия папски месецеслов”, публикуван в календара на Църквата на ИПХ за 1995 г. и в официалното издание на нашата Църква „Проповедникът на Истинското Православие”, № 1 за 1995 г., както и някои други материали, по-специално Биографията на Архиепископ Матей, съставена от протоиерей Евгений Томброс.
Наследството, което Светият Отец ни остави, е Православието в цялата му чистота и великолепие. През цялата история на Църквата Бог дава светлина, за да просвещава и управлява Божия народ. Преосвещения Матей, както светия праведник Нектарий Егински преди него, се появи сред тези светлини и за щастие други идват на смяна, тъй като Господ никога не оставя Своята Църква, особено по време на големи кризи, както това се случи през живота на блажения отец Матей, когато тъмните сили са предизвикали схизмата на новокалендаризма (новостилието). Макар и да не е на повече от 48 години в този живот, Преосвещенейший Матей продължава, обаче, да води и защитава съмишленици, оставайки изключително почитан.
ДЕТСТВО
Матей Карпатакис е роден на 1 март 1861 г. в село Панетимон на остров Крит, в семейството на свещеника Харалампи и жена му Кириакия, в което той е десетото дете. С кръщението той получил името Георги. На 12 години той загубил баща си. Майка му и по-големият му брат Константин, който бил свещеник, изпълнили желанието на сърцето му и го изпратили в манастира на Божията Майка „Хрисопигия“. Игуменът на манастира отец Калиник бил възхитен от разсъдливостта и послушанието на младия Георги и го благословил впоследствие, за да се учи да участва в божествената служба. Той продължава образованието си в манастирското училище. Неговият красив глас и способността му да рисува веднага послужили на Църквата, разкривайки таланти на певец и иконописец. Веднъж местният епископ служил в манастира, и бил толкова очарован от уменията на младия послушник Георги, че искал да го остави близо до себе си. Но Георги предпочел да продължи образованието си в спокойствието на манастира.
УЧЕНЕ В АЛЕКСАНДРИЯ
Но Бог е предвидил друго. Веднъж при близките възникнала идеята да го изпратят в Александрия в Египет при роднини на родителите, фармацевти по професия, за да продължи ученето си там. Игумен Каллиник подкрепил идеята, и Георги се подчинил в послушание. След като така прекарва 4 години, от 1872 до 1876 г. – в манастира „Хрисопигия“, той заминава за Александрия, в града, където всичко е на разположение, за да допълни образованието си. Докато учи в Александрия, той е работил и в аптеката на своите роднини. Георги остава в Александрия в продължение на три години и половина, интензивно работейки и учейки в едно от най-големите училища в града, което завършва първи, изпъквайки с добрите си нрави.
В ЙЕРУСАЛИМ
След като научил, че групи от православни гръцки поклоници през всичките години наред на Великден отивали в Святата Земя, за да отпразнуват Великден на Божи гроб, той решил да отиде заедно с тях. Затова през 1880 г. Георги отишъл в светия град, където за първи път се поклонил на местата на земния Живот на Господа. Той също посетил Патриаршията, за да вземе благословение от Патриарха, който по онова време бил Негово Блаженство Хиеротеос. Патриархът го насърчил да остане в Йерусалим, за да продължи обучението си в православната богословска школа „Почетен кръст”. В същото училище заедно с него учили и Мелетий Метаксакис, бъдещият патриарх на Константинопол, и Хризостом Пападопулос, който по-късно става архиепископ на Атина, подбудители за въвеждането на папския календар. След завършване на образованието си, 5 години по-късно, през 1885 г., е ръкоположен в свещеничеството от патриарх Никодим (патриарх на Йерусалим през 1883-1890 г., бивш Митрополит на Тавор, Патриарши екзарх на Всечестния Гроб в Москва). Като дякон, о. Матей служил в Църквата на Христовото Възкресение в продължение на една година. Но не бил удовлетворен от шумния живот в тази среда, той решава да отиде в Атон. След като получил благословението на Патриарха, той заминал за Света Гора Атон на 30 април 1886 година.
ПЪРВО ПРЕБИВАВАНЕ НА СВЕТА ГОРА
След мъдър избор той постъпва под ръководството на отец Нектарий в Скита Св. Анна. Бързо усъвършенствайки се в монашеския път, той бил подстриган във Великата Схима, въпреки младата си възраст, 26 септември 1886 г., под името Матей. Ръчната му работа се състоеше, между другото, в изработване на шапки за монаси. Накрая духовният му отец решил, че е време той да приеме йерейски сан. Те отишли заедно в манастира „Свети Григорий“, където Матей бил ръкоположен за йеромонах на 26 юли 1893 г. В продължение на много години той бил духовник на Великата Лавра и скита Кавсокаливион. Неговите ръкописи от това време са многобройни и като цяло запазени. В манастира Симон Петра, където той също изповядвал, той имал като съдуховник отец Лъв, известен със своите добродетели.
ЗАМИНАВАНЕ В НАВПЛИОН
В неделя на Всички Светии, през юни 1910 г., отец Матей провежда празници с нощни бдения в манастира „Животворен Източник“ в Навплион (Навплион е град в Пелопонес, център на Арголида и Коринт, споменат от 6-ти век след Р.Х.). Той избрал този манастир за център на мисионерския си труд. Като мисионер, той преминавал из целия Пелопонес, проповядвайки Божието слово, изповядвайки духовни чеда, и се връщал след това в манастира, отново потъвайки в молитва.
СРЕЩА СЪС СВЕТИ НЕКТАРИЙ
През 1910 г. отец Матей отива в училище Ризарион, ръководено от Свети Нектарий, епископ Пентаполски. Матей вече беше чувал проповедите на свети Нектарий по време на престоя си в Египет. Той знаеше също, че светецът основал манастир на остров Егина. Той е значително впечатлен от величествения и в същото време прост Свети Нектарий. Нектарий издигнал Матей в сан архимандрит. За спомен той му подарява своят епигонатий (палица), който се съхранява досега в църквата „Въведение на Пресвета Богородица“ на женския манастир в Кератея. Впоследствие те водят обширна кореспонденция.
Отец Матей повече не остава в Навплион. Завистливи хора подтикнали Митрополит Никандър на Арголида и Коринт да го отстранят. Така той напуснал Навплион, за да се върне в Йерусалим.
ЗАВРЪЩАНЕ В ЙЕРУСАЛИМ
Той тръгнал към Светата Земя през Константинопол, за да види отново този град, от който все още имаше добри спомени. Пристигайки в Константинопол, той измолил благословията на почтения Патриарх Йоахим III (Патриарх на Константинопол Йоаким III, роден 18.01.1834 г. Заема патриаршеския трон два пъти от 4.10.1878 до 30.03.1884, и от 25.05.1901 до 13.03.1912 г. През 1889 г. той не веднъж се оттегля в Атон). Минавайки през Смирна, той посещава Митрополит Хризостом Калафатис (Митрополит на Драмаса и Смирна, 1867-1922 г., роден в Триглия Витиния, учи в богословското училище Холки, Митрополит на Драмаса от 1902 г.). Той го помолил да остане при него, но Матей пожелал да се поклони на земята, на която живял Господ.
През юли 1911 г. той пристигал в Йерусалим, където се среща с Патриарх Дамян (Йерусалимския Патриарх Дамян бе избран за Патриарх през 1897 г.), който го приема добре и го определя за свещеник в църквата Възкресение, където е бил ръкоположен за свещенодякон. От юли 1911 г. до септември 1912 г. той остава в Светата Земя, след което се връща отново в Атон. Но първо той отива на поклонение на планината Синай. Там той написал следните думи в книгата:
„Св. Катерина, моля се да изтърпя мъчението и да платя с кръвта си в името на моята любов към Христос. За да изчезнат кръвта ми и тялото ми, за да бъдат изчерпани от любовта на Майката Пресвета Богородица. Моля те, света Екатерина, помогни за бързото изпълнение на желанието ми за жертва!” 27 септември 1912 г. “Пристигам днес на планината Синай. Смиреният монах Матей“.
НА СВЕТА ГОРА АТОН
Отново в килията си в манастира Симона Петра той пак е духовник и рисува икони. Двете вдлъбнатини в камъка, на които той се опирал по време на молитвите си, свидетелстват и днес за духовната му борба. През тези три години, докато е бил на Света Гора, той изучавал изцяло живота на монасите. Той обиколил всички скитове, манастири и пустини. В началото на 1916 г. манастирските братя единодушно го избрали за игумен на манастирския метох в църквата „Възнесение“ в квартал Панкратио в Атина.
В АТИНА
В Атина той бързо стана известен. Много хора ежедневно отивали в църквата Възнесение, търпеливо чакали да се изповядат и се очистят от греховете при отец Матей.
Неговите проповеди били значителни и привличали към църковния живот. През 1920 г. той посетил Крит и всички манастири на острова, по-специално прекрасната пещера Свети Йоан и другите деветдесет и осем отци, които той много почитал. 99 преподобни отци на Крит се празнуват от Еладската Православна Църква на 7 октомври.
Именно в Панкратио бъдещият епископ Матей намерил духовни чеда: Мария Сулакиото, първата игумения на манастир Свето Въведение Богородично в Кератея и Евфросиния Мендрино, която заменила Мария (Мариам).
Но тези, които се трудят да учат за Христос, са ревностни. Матей бил един от тях. Негови противници били местните свещеници, изпълнени с омраза срещу него, неспособни да търпят яркия му успех. Те представили Матей като анархист на Атинския Архиепископ Теоклит, който, след решението на Светия Синод през март 1922 г., изпратил отец Матей в изгнание в манастир Зербицис в Спарта. След като прекарал една година в изгнание, той се върнал в Атина. Скоро същата завист го отблъсква отново, но към този път към Света Гора Атон. Впоследствие самият Теоклит станал жертва на интрига. Архиепископът на Атина Теоклит, роден 1847 г. в Триполи, завършва богословския факултет на Атинския Университет. През 1892 г. е избран за епископ на Спарта. От 1902 г. е Митрополит на Атина. През 1917 г. той бил подложен на висш църковен съд, благодарение на интригите на Мелетий Метаксакис, който бил незаконно издигнат на архиепископския престол в Атина. През 1920 г. се връща в катедрата, но заради неудовлетвореността на част от йерархията отново му се връща само чест, но не и катедрата. Той бил принуден да се оттегли в манастир.
ЗАВРЪЩАНЕ В СВЕТА ГОРА
Огорчен, той се отправил на 20 февруари 1923 г. в манастира Симона Петра. Тук той с учудване отбелязва, че някои от братята проявяват открито недоверие към него – лъжите на гонителите му са го предшествали. След Пасха той тръгнал да търси спокойно място, което открил в град Вигла, близо до Великата Лавра.
Придружен от брат Симеон, той се оттеглил в пещера, която висеше над самото море. Ядеше само малко сух хляб, който му носеше брат в убежището. В продължение на 3 години, от 1923 до 1926 г., той е бил духовник във Великата Лавра. Запазена е обширната кореспонденция от това време.
ПЕРИОД 1924 –1935
На 10 март 1924 г. в Църквата на Гърция е въведен нов календар от папоцезариста Архиепископ на Атина Хризостом Пападопулос. Хризостом Пападопулос, масон и най-близкия последовател на Мелетий Метаксакис, роден през 1868 г. в Мадито Тракия, изучавал богословие в училището Честния Кръст в Йерусалим, Смирна, Атинския Университет, богословското образование завършил в духовните академии в Киев и Петербург. Имал около 400 научни трудове. Отличавал се с либерални възгледи. През 1923 г. е избран за Архиепископ на Атина и цяла Елада. През 1924 г. той именно е въвел новия календар в Църквата на Елада. Чрез едно телеграфско разпореждане на църковния самодържец Хризостом „към всички преосвещени йерарси на Автокефалната Църква на Гърция“, нововъведението на Запада беше наложено на страната на православния Изток. След като се подчинила на това разпореждане, цялата йерархия на Църквата на Гърция отпада от Православието в схизма и ереста на новокалендаризма (новостилието).
Хризостом Пападопулос бил последовател на Мелетий Метаксакис. Мелетий Метаксакис, 1871–1935, голям масон, влязъл в масонската ложа около 1910 г. Благодарение на мощната масонска подкрепа той бил избран за Патриарх на Константинопол през 1921 година. През 1923 г. той провежда така наречения Всеправославен Конгрес, на който е решено да се намалят постните дни, да се въведе брачен епископат, и по-специално да се въведе папския календар в църковното ползване. От антиправославните решения на този разбойнически Конгрес той успява да приложи решението за въвеждане на новия календар. През март 1924 г. в Константинополската Патриаршия и в Църквата на Елада бе въведен новия календар, на 1 октомври 1924 г. в Румънската Църква, през 1926 г. в Александрийската Патриаршия. Мелетий е погребан в Кайро.
Ужасното нововъведение на новия календар, наложено в Църквата чрез лъжа и измама, бе посрещнато с възмущение от целия православен Божий народ. Въпреки това, виновникът на схизмата Хризостом Пападопулос издава послания и клеветнически изявления, мамейки и въвеждайки в заблуждение църковния народ. Но той напразно се старал! Благочестивият народ, този пазител на вярата, мощно му се противопоставил. Цели енории, градове и села отказват да следват лъжеславието и да го осъждат, както и нововъведението.
От първия ден те заявяват, че Новия Папски Календар означава ПОКАТОЛИЧВАНЕ на народа и че тези, които го следват, се отделят от Бога. Основната роля в борбата срещу нововъведението играе православното монашество на Света Гора Атон, с подкрепата на духовенството и православния народ. Междувременно все повече и повече непрекъснато се откриваха измеренията на предателството, а същността на инициатора на нововъведението Хризостом Пападопулос, става ясна и още по-открита. Трябва да се отбележи, че този църковен схизматик чрез измама налага промяна в йерархията на църковния календар чрез скриване на някои документи (главно в уведомленията на други православни църкви в годината на предполагаемите промени), като поставя пред свършен факт вселенските патриарси и ги ангажира да приемат това, което в действителност е било само негово лично решение. Паралелно с това, за да направи успешно общонационален свой преврат, той призовава Цезар, т.е. политическата власт, за да има възможност чрез нея да принуждава и да влияе върху целия народ.
Необходимо е специално да се отбележи това: докато йерархията капитулира, народа, този пазител на вярата, остава твърд във вярата, въпреки обвиненията, униженията и преследванията.
В първата неделя след нововъведението голям брой свещеници и миряни се събрали в залата на служителите на магазина на площад „Метрополис“ и създали законно представителство на Църквата на Истинските Православни Християни „Асоциация на Православните“, която през 1926 г. е била реорганизирана под името „Гръцко Религиозно Общество на ИПХ“.
ЗАВРЪЩАНЕ В АТИНА
През август 1926 г. започва голямо преследване от страна на новоклендаристите (новостилци) – обновленците, които току-що бяха въвели нов, папски календар, против верните православни, които спазваха православния календар. По спешност тези истински православни християни побързаха да изпратят Александър Симеонидис на Света Гора Атон, за да разговарят с отец Матей за голямата опасност от папското нововъведение и борбата, която се подготвяше. Но както по-късно стана известно, Пресветата Богородица се явила на Матей, като му повелява да отиде в Атина за защита на Православната вяра. Това беше основната причина за завръщането му в Атина. Матей се завръща в Атина на 1 октомври 1926 г. Той поема върху себе си духовното ръководство на започналото движение да ръководи и обучава хората. От Атина той често ходеше в Навплион, в манастира „Животворния Източник“, за да насърчава монашеството.
През 1927 г. той основава женски манастир Свето Въведение на Божията Майка „Певковуноатриса“ край Кератея Атика, а през 1934 г. мъжки манастир Свето Преображение в Кувара, който се превръща в крепост на истинските православни християни в свещената борба за Православието.
Църковната дейност на “ГРОИПХ”, речите на монашеството на Света Гора Атон и публикуването на решенията на Всеправославните Църковни събори, които, разбира се, осъждаха нововъведението, поставиха Хризостом Пападопулос в трудно положение, който започна гонения срещу ИПХ, без да осъзнава, че с тези гонения само засилва убедеността на православните в борбата им.
Православните, които, за да се различават от новокалендаристите (новостилци), започват да се наричат „Истински Православни Християни“, били лъжливо обвинени, съдени, оклеветени като престъпници. Църквите на Православните били затваряни, свещениците били преследвани и влачени по съдилища.
В какво се състояло тяхното престъпление? В това, че те се оказали твърди в Отеческата вяра, и са се отказали да приемат нововъведението.
Има много документални доказателства, отнасящи се до периода преди 1935 г., които показват достоверно това, което се е случило и се е писало в действителност за новокалендаризма (новостилието) и ИПХ. Верния народ, благодарение на своите достойни пастири (въпреки отсъствието на епископи), се оказал победител, разобличавайки истинската причина за нововъведение на календара, така че това предизвика сериозни обсъждания за създалото се положение вътре в новокалендарната (новостилна) йерархия, сред която много членове бяха склонни да се върнат към стария календар.
Новокалендаризмът (новостилието) лъжливо обвинява ИПХ в богохулство, от неразумно усърдие, като схизматици, но сблъсквайки се с твърда убеденост, той започва да твърди, че ИПХ и новокалендаристите (новостилци) представляват в действителност една и съща Църква – което, разбира се, бе категорично отхвърлено от православните. И в същата посока бяха предприети и други коварни действия с цел макар и непряко да подчинят ИПХ на обновленческата йерархия на новокалендаристите (новостилци). Тези действия, които започнаха по това време, непрекъснато се предприемат до ден днешен по различни начини.
Хризостом Пападопулос търси предатели за тази Цел в тялото на ИПХ. В началото през 1931 г. той убеждава Административния съвет на “ГРОИПХ” да се обърне към синода с искане „епископите-новокалендаристи (новостилци) във всяка епархия да обслужват ИПХ. Същите са длъжни да споменават име на новокалендарен (новостилен) епископ, а в замяна те могат свободно да извършват своите ритуали“. Но този опит за асимилация на обновленчеството претъпява провал.
Когато това предателство се разкрива, Изповеданието на Църквата на ИПХ бе провъзгласено отново. Свещеният Клир и Административния съвет на “ГРОИПХ” обявяват официалната ЦЪРКВА за схизматична и че те остават „в истинското лоно на нашата православна Църква-Майка на теория и практика“ (Протокол от 06.08.1934 г.).
Този документ се явява манифест на Истинските Православни Християни, които през 1924 година не създали схизма в тялото на Църквата, но останали непоколебими в лоното на истинската Православна Църква-Майка.
И така, ИПХ не са нито схизматици, нито протестиращи, нито някакви опозиционери (нито въведени в заблуждение), нито каквото и да било друго, но като истински чеда остават верни на Православната Света Църква-Майка.
ЗАВРЪЩАНЕ НА ТРИМА ЕПИСКОПИ ПРЕЗ 1935
Паралелно със Свещената Борба срещу нововъведението, основната грижа на духовенството на ИПХ и на администрацията на „ГРО” е, тази църковна борба да се ръководи от православни епископи. След лични срещи на ИПХ с някои епископи на обновленческата йерархия, трима от тях, митрополити – Герман Димитриадский, Хризостом Флоринский и Хризостом Закинтский отхвърлили нововъведението и схизмата от 1924 г. и се върнали в Църквата на ИПХ през май 1935 година.
Надявайки се на преразглеждане на анти-православните и анти-канонични деяния на Хризостом Пападопулос, те чакали търпеливо, оставайки 11 години в нововъведението. Много често, през цялото това време, не само тези трима епископи, както и много други, се опитали да се измъкнат от създалото се положение, предлагайки на йерархията да се върне към юлианския календар, но винаги с единствения резултат от заплаха от уволняване!
Благодарение на завръщането на тримата епископи, „зимата” на отсъствието на епископата в Църквата на ИПХ е приключила, но най-важното обоснование на Църквата на ИПХ от църковна, еклесиологична гледна точка, както и съборното определение на новокалендаризма (новостилието) като схизма.
Тримата завърнали се епископи подчертават, че йерарсите на новокалендарната (новостилна) Църква „са се отделили от единното тяло на Православието и по същество са схизматици“. Това, наред с други важни изявления, беше провъзгласено от тримата епископи в Послание към Гръцкия Православен народ, което Хризостом Флоринский прочете на празничната неделна литургия на 13 май 1935 г. в църквата Успение на Пресвета Богородица в Колон. Литургията отслужили всичките трима митрополити, които пред множеството последователи (повече от 20 хиляди души) изповядвали Православието и отхвърлили схизмата. В Посланието в началото се заявява, че въвеждането на новия календар разделя гръцкия народ, след което се подчертава, че новокалендарната (новостилна) Църква “не само нарушава църковното Предание, осветено от Седемте Вселенски Събора и е посегнала на догмата на Източната Църква, но също така засяга догмата на Едната, Съборна и Апостолска Църква“.
И така, след като са отхвърлили схизматичната Църква на новия календар и се върнали към Истинската Православна Църква Христова, тези трима йерарси застанали на чело на Църквата на ИПХ. В допълнение към устното изповедание на вярата от тримата епископи, тяхното публично изповедание, от една страна, се състоеше в самото завръщане от обновленската йерархия в Църквата на ИПХ, от друга страна, на осъзнаването, с което те се отрекли от новокалендарната (новостилна) схизма, присъединявайки се към Истинската Църква, и която, след като възглавили, те започнали да ръкополагат епископи, след което създали каноничен Свети Синод.
Трябва да се отбележи, че в началото те са чакали 10 дни, по време на които, за съжаление, от страна на Хризостом Пападопулос не последвал богословски обоснован отговор, а напротив, който бе твърдо решен да подкрепя и укрепва с всички средства нововъведението и своята схизма. Хиротониите на епископите от тримата йерарси са без съмнение Божията милост към страдащата Света Църква Христова.
ЕПИСКОПСКИ ХИРОТОНИИ
Матей е бил въздигнат за епископ Врестенски на 26 май / 8 юни 1935 г. с гласовете и одобрението на православното духовенство и целия народ. Светителската му катедра била определена да бъде в Свето-Въведенския манастир в Кератея. Преди това административният съвет на гръцката религиозна общност на Истинските Православни Християни отишъл в манастира и съответно помолил тримата митрополити: Герман Димитриадски, Хризостом – бившия Флорински и Хризостом Закинтски, за това, сред епископите, които ще бъдат ръкоположени, да бъде включен и отец Матей, ако такава е волята Божия.
Епископите, като взели под внимание молбата и обсъдили достойнствата на кандидата, според Светите Канони и Светото Предание го ръкоположили за епископ Врестенски в събота на 26 май / 8 юни 1935 г.
Това събитие се състояло в историческия Свето – Въведенски женски манастир „Певковуноятриса“, разположен близо до Кератея Атика. Манастирът е основан през 1927 г. от самия йеромонах Матей Карпадакис, фактически духовен наставник на Църквата на ИПХ. Този манастир се превърнал в митрополия и крепост на Православието.
Именно тук тримата митрополити се срещнали в неделя на 20 май 1925 г. с протосингел Александър Григоропуло. И, след като отец Матей бил спешно призован (той бил на мисионерско посещение в региона на Тива), епископите били посрещнати от него и в манастира по достойнство.
Тук било решено да бъдат извършени хиротонии на други епископи за създаване на каноничен Свети Синод на Истинската Православна Църква в Гърция. Хиротониите се състояли в малката църква „Света Марина“ от 23 до 27 май 1935 г. Новопосветените епископи били следните: Герман Кикладски, Христофор Мегаридски, Поликарп Диавлийски и Матей Врестенски.
След хиротониите те създали Синод под председателството на Герман Димитриадски и обявили Послание на православния гръцки народ, в което информирали за новите епископски хиротонии:
„През изминалата сряда бил избран и канонично ръкоположен Всечестния Архимандрит Герман Варикопулос за епископ Кикладски. В четвъртък бил избран и канонично ръкоположен Архимандрит за епископ Мегаридски и армейски свещеник Христофор Хаджис, с отделянето на Мегарида от Атинската Архиепископия. В петък бил избран и канонично ръкоположен Архимандрит Поликарп Лиосис, служещ свещеник и свещенопроповедник в енория Сретение Господне в Пирея, за епископ Диавлийски. На следващия ден Светия Синод под председателството на Преосвещенейший Герман Димитриадски, имайки предвид много ценните услуги, които оказал и жертвите, които той принесъл заради свещената борба, която водим за възстановяване на Православието и омиротворение на Църквата, Всечестният Игумен на светия манастир в Кератея, йеромонах Матей Карпадакис, завършил Богословско училище Честният Кръст, желаейки от една страна да го възнагради за неговите заслуги, а от друга страна да го насърчи и подкрепи в православната борба, единодушно и канонично посветил за епископ на по-рано някога блестящата Врестенска катедра.
† Герман Димитриадски,
† Хризостом Флорински,
† Хризостом Закинтски“.
Това деяние на тримата епископи е резултат от църковното съзнание и изповедание. Поради това действие, главно Хризостом Пападопулос, изпаднал в паника, впоследствие се опитал по некомпетентен и антиканоничен начин да измести тримата епископи, които, ръкополагайки нови епископи, нанесли голям удар на новокалендаристите (новостилци), разрушавайки много от смелите им планове. Ето какво са написали тримата епископи за извършеното от тях ръкополагане на новите епископи:
„Ние, отлъчихме веднъж и завинаги с официално писмо от 26 май 1935 г., правителствената Църква като схизматична и поехме върху себе си духовното ръководство и пастирската служба на гръцките православни християни, които следват светоотеческия православен календар, сме признати от правителството за независима и отделна вероизповедна Църква, извършваща богослужение според стария календар.
Следователно, като създадохме Синод на окръжаващите Църквата Православни Гърци, спазващи отеческия и православен месецеслов, и желаейки да допълним висшия си състав, ние пристъпихме, след съответните молби на православните християни, следващи отеческия календар, според светите канони, към избора и хиротонията на четирите Епископи, а именно: Светител Кикладски Архимандрит Герман Варикопуло, Светител Мегарски Христофор Хаджис, армейски свещеник, Светител Диавлейски Архимандрит Поликарп, свещеник на Сретенската енория в Тамбурия Пирея, и Светител Врестенски Архимандрит Матей, игумен на Свето – Въведенския манастир в Кератея, принадлежащ на Църквата, която следва отеческия календар.
Всички канонично въздигнати в епископско достойнство са Клирици с богословско образование, многогодишна служба и безупречно и скромно морално поведение …
Ние пристъпихме към хиротонии, за да задоволим религиозните нужди на християните, които следват отеческия календар, и в съответствие с праведните и изчерпателни, свети и божествени канони (първо Апостолско правило), като каноничен синод на Църквата, спазваща отеческия календар“.
ГОНЕНИЯ
Отговорът на обновленците за хиротониите на четиримата епископи бил: наказания, изгнание, преследвания!
Във вторник, 29 май / 11 юни 1935 г., в 10 часа вечерта, докато са били в Архиепископията на ИПХ на ул. „Аристотелос“ 37, са били арестувани трима архиереи. Хризостом Пападопулос започнал съдебен процес срещу тях – от една страна, за да принуди епископите да се подчинят, а от друга страна, се надявал съдебният процес да дискредитира законната и канонична Истинска Православна Църква, така че народа и духовенството да се отдалечат от нея. Тримата епископи били хвърлени в затвора вечерта на 29 май / 11 юни до петък 1/14 юни докато били съдени, а новоръкоположените били поставени под домашен арест.
Въпреки строгите полицейски мерки, верния народ помагал на епископите с всякакви средства. В деня на процеса срещу тримата митрополити много истински православни християни, свещеници, монаси и миряни се събрали пред Атинската Митрополия, където очаквайки решението на съда пеели канона на Пресветата Богородица за омиротворение на Църквата.
Невъзможно е да се опише всичко, което се случи след обявяването на съдебното решение. Събралите се вярващи, като решили да изразят протест пред главата на правителството срещу всички, които са устроили заговор срещу епископите, и в защита на Църковното Светоотеческо Предание, били нападнати от органите на реда, които получили заповед за разпръскване на вярващите. Последвалите събития били печални. За разпръскването са били използвани различни противопожарни средства: водни оръдия, помпи, палки, брадви, в резултат на което са пострадали десетки вярващи, бити и ранени.
Този ден, петък, 1 юни 1935 г., ще остане историческа и черна страница в историята на обновленската Църква на Хризостом Пападопулос.
Цяла седмица епископите били подложени на строга изолация, техните съмишленици били преследвани и не било позволено дори от далече да се изрази уважение на епископите-изповедници чак до четвъртък, 7 юни, когато към 11 часа вечерта министърът на държавна сигурност уведомил тримата епископи, че на следващия ден, петък 8/21 юни те трябвало да бъдат изпратени в изгнание.
Присъдата определила местата на изгнание: за Герман Димитриадски – остров Аморгон, за Хризостом Флорински – манастир Св. Дионисий Олимпийски, а за Хризостом Закинтски – манастир Ромву в Акарнания.
Тръгвайки за местата на изгнание, тримата епископи съставили прощално пастирско послание, в което, наред с други неща, казали:
„Препоръчваме на всички, които следват православния календар, да нямат никакво духовно общение със Църквата на схизматиците и служителите на схизмата, които е напуснала благодатта на Всесветия Дух; защото те нарушиха решенията на отците на Седемте Вселенски Събора и правилата на онези Всеправославни събори, които осъждат Григорианския календар“.
Ръкоположените от тримата митрополити епископи също били арестувани и заточени или подложени на изолация. От гледна точка на православните канони, тези деяния на Хризостом Пападопулос нямат абсолютно никакво значение, тъй като в действителност става дума за действията на схизматиците срещу православните клирици, които конкретно наричат и осъждат схизмата и предателството, но обаче тези решения били публикувани специално за сплашване на вярващите и при това без спазване на обикновените съдебни формалности.
Преследванията продължавали без прекъсване до смъртта на Хризостом Пападопулос (1938) и след това. Арестите, забраната на верното свещеничество да се появява в свещенически одежди, лишаването от духовен сан и подрязването на бради, затварянето в затвори, затварянето на църкви и светотатството характеризират периода до 1951 г., когато гоненията достигнали върха.
СХИЗМА 1937
От началото на схизмата на новия календар, верните членове на Църквата много добре са разбрали, че в никакъв случай е невъзможно да приемат нововъведението от 1924 г. и да имат общение с обновленската йерархия и последвалото я духовенство.
Пазителят на Православието – верният народ Божий, който има тънка вътрешна православна досетливост, веднага разпознава в уж невинното календарно нововъведение опасни схизмоерес, покатоличване, откъсващи от Църквата и отделящи от Христос.
Църковното съзнание на вярващите винаги е било, че именно те остават в Църквата, докато новокалендарците (новостилци) отпаднаха от Нея чрез нововъведения. Изповеданието на Вярата и позициите на ИПХ от самото начало бяха ясни и категорични в това, че от една страна, обновленците със самото нововъведение, тъй като църковните Всеправославни Събори вече са осъдили папския календар, са се откъснали от Църквата. От друга страна, Истинските Православни Християни остават в Нея, а новаторите също са задължени да се връщат чрез отказ от нововъведението.
Църквата на ИПХ не е нещо ново, нито организация, нито протест или опозиция, а Съборна Църква Христова! Ето, Изповеданието е ясно и точно: Да, обновленци, да, и ние вярваме в Православната Църква, и ние Я наричаме Едната, Света, Съборна и Апостолска Църква, която вие също наричате „Старостилна“, тъй като Тя е останала и остава вярна на преданията и догмите на древната първоначална Света Съборна и Една според Светия Символ на Православната Църква“. (Монах Партений, „Меч с две остриета“, Атина 1934, с. 14).
Това Изповедание са удържали воини – клирици и миряни, съпротивявайки се и изтърпявайки всякакви лишения, за да не го предадат. Това Изповедание те провъзгласявали и препоръчали на верните завърнали се от Нововъведението през 1935 г. трима Митрополити, и въз основа на него ръкоположили четирима епископи.
За съжаление, много малко се оказаха достойни и способни да запазят твърдо и стабилно това Изповедание до края. Не само тримата Митрополити, но и ръкоположените от тях епископи, не проявиха достойна за уважение последователност и принципиална твърдост в Изповеданието на Вярата. От тримата Архиереи в началото Хризостом Закинтски отричал Изповеданието си и, като принесъл „покаяние“, се върнал в схизматичната Църква на обновленците.
След това, сред новоръкоположените, вторият Христофор Мегаридски и третият Поликарп Диавлийски също като „се покаяли“ се върнали към нововъведението и се отрекли от архиерейството си. А четвъртият Герман Димитриадски се оттеглил от Светата Борба, предпочитайки пред Православието своя трон, който му бил обещал тогавашния Министър на образованието и религията.
От останалите трима Архиереи бившият Хризостом Флорински предал изповеданието си заради поддържаната теория за „потенциална, но не действаща“ схизма (новокалендаризма) и Герман Кикладски в крайна сметка тръгнал заедно с него.
И така, през 1937 година новокалендаризма потресе основанията на Църквата на Истинските Православни Християни с нов удар через бившите епископи Хризостом Флорински и Герман Димитриадски.
По време на изгнанието си тези епископи се поддали на нова лъжлива теория на новокалендарците, която твърдеше, че новият календар, наложен от масоните през 1924 г., е нова ерес и следователно, уж още не е била осъдена от каноните на църковния православен събор. Следователно, вие можете (лукаво изисквали новокалендарците) да бъдете в духовно общение с нас, тъй като нашето свещеничество е все още канонично, то има апостолско приемство и истински тайнства.
Надявайки се на съгласието на двамата епископи с тази лъжлива теория, новокалендарците заменили изгнанието с глоба (за около 4 години и половина; те били осъдени на 5 години заточение).
Освободени, тези епископи започнали да твърдят, че новокалендарците (новостилци) били осъдени, защото те приели календара на папата, но само „потенциално“, а не „в действителност“, тъй като никой църковен събор още не ги е осъдил.
Несъгласен с тази невярна еклесиология, Преосвещенейший Матей, нямайки друг избор, веднага отлъчил Митрополитите Герман и Хризостом от църковното общение, за да запази чиста православната вяра. Следният текст на писмото, адресиран до падналите епископи, говори добре за неговата позиция:
Втори Апокириксис (Отлъчване)
До Преосвещенейши Митрополити, бившия Герман Димитриадски и бившия Хризостом Флорински,
Атина 19 септември 1937 г.
„Да бяхте били слепи, не щяхте да имате грях;
но сега казвате, че виждате, затова грехът ви остава“.
(Иоан. 9, 41).
Преосвещени,
С тези думи на нашия Господ предизвестявам началото на моя отговор на вашите писма от 8-ми и 17-и този месец с много огорчение и сърдечно съкрушение, защото, както казва свети Йоан Златоуст, всички ние по човешки грешим, но богопротивно и пагубно е да упорстваме в греха. За съжаление виждаме, че с Вашите писания и с Вашите думи продължавате да нарушавате Вашето православно Изповедание на Вярата, противно на това, което заявявахте пред Гръцкия народ и духовенството през май 1935 г., когато Вие възглавихте ръководството на борбата за нашата свята православна вяра Христова и за нашата свята Църква, яростно борима. Всичко това е безкрайно печално, защото изведнъж се бяхте предали в редиците на отстъпниците на Православието, които хулеха Светия Дух с нововъведението на проклетия празничен календар, Вие допускате, че тайните на тези неверни епископи и обновленското духовенство имат божествена благодат!
Изненадани сме колко можете да бъдете поразени от такава духовна слепота, когато пишете това: „Защото няма никакво църковно и канонично оправдание за пълното откъсване от Нея (нашата Света Църква), в която получихме висшия сан на Епископ“. Не различавате къде е светлината на Истината? За да Ви осведомим, ние напомняме за публикуваните „Разяснения по въпроса за църковния календар“, на двадесета страница, в които вие пишете, че „новият календар е осъден от Всеправославните Събори на Православните Източни Патриарси през 1583, 1587 и 1593 г., свикани в Константинопол при Патриарх Йеремия II-и Велики“. И освен това, че „едностранното въвеждане на нов календар разкъсва или, според словата на Отците, унищожава съборността на Православието и прави (нововъведенците) схизматици по отношение на други православни Църкви“. Напомняме също така, че във Вашето „Обръщение към Клира и Монашеството на Еладската Църква“ на страница 17 се казва: „Отделете се от Схизматичния Архиепископ и епископите, които имат един и същи начин на мислене с него и продължават да настояват за нововъведение на календара, ако Вие не желаете да бъдете смятани за схизматици, които предават православната Църква на пагубните последици от схизмата. И за да бъдете сигурни, че това неодобрение Ви прави достойни за чест, ние посочваме 15-ото правило на Двукратния Събор, което не само не осъжда онези, които се отделят от предстоятеля, отклонил се в ерес, осъдена от светите отци и събори, и който проповядва ерес на целия народ и я проповядва открито в Църквата, но също така възхвалява това действие и задължава като дълг към спасение на Църквата от проказата на схизмата“.
И накрая, за да Ви напомним за истината, ние цитираме също извадка от вашето Пастирско Послание, което сте написали към Православния Гръцки Народ в навечерието на заточението и в което се казва: „Ние, след като възобновихме пастирско служение на православния народ на Еллада, който следва светоотеческия календар, осъзнавайки Изповеданието на Вярата, което сме предоставили, ние ще запазим всичко, което получихме от Седемте Вселенски Събора на Христовата Църква, като избягваме всякакви нововъведения. Можем само да препоръчаме официалната Църква да бъде отхвърлена като схизматична, тъй като тя прие папския календар, което е еретическо нововъведение, скандално и произволно нарушение на светите канони, а също и на Светото Предание на Църквата. Въз основа на това препоръчваме всички, които следват православния месецеслов, да нямат духовно общение със схизматичната Църква, нито със схизмослужителите, които е оставила благодатта на Светия Дух, защото те са нарушили решенията на Отците на Седемте Вселенски Събора и Всеправославните Събори, които осъдиха григорианския календар. А това че схизматичната Църква няма благодатта на Светия Дух, свети Василий Велики го удостоверява, когато казва: „Въпреки че схизматиците признават догмата, че Христос е глава на Тялото на Църквата, чрез който всички членове съществуват и получават духовно израстване, те се откъснаха, въпреки това, от съгласната хармония на членовете на тялото и загубиха благодатта на Светия Дух. А тъй като те нямат благодат, как могат да предадат на другите? “(Вижте вестник „Vradinis“ от 21 юни 1935 г.).
Всичко изложено по-горе е ясно като слънце доказва, че по онова време Вие сте считали обновленската Църква на Атинския Митрополит Папандопулос за схизматична, откъснала се от дървото на Православието и тогава сте признавали Църквата на Хризостом Пападопулос, като сборище на злонамерените, според Псалмопевеца, който пее: „Возненавидех церковь лукавнующих“ (Намразих сборището на злонамерените – Пс. 25,5), и лишена от освещаващата благодат на Светия Дух във всички извършвани от нея тайнства, според божествените и Свети канони. Вие признавахте, че това нововъведение е вдъхновението на дявола, многократно отхвърлено от синодите на православните. Ясно е, че Архиепископът Хризостом Пападопулос насажда лъжливи убеждения с гоненията си, както всички други, които имат същите убеждения като него. Църковните канонични закони изискват вашето отлъчване, защото въз основа на фактите става напълно ясно, че сега вие признавате: „че Светото Миро от Църквата на Вселенската Патриаршия, което изпълва и освещава всичко, също съдържа тази благодатна, освещаваща енергия и все още изпълнява всичко от Патриаршията и след въвеждането на новия календар“, приемате като истински тайнства на неверните обновленци, което противоречи на каноните; и признавате за Православни всички Църкви, които имат общение с Еладската Църква и Вселенската патриаршия и вземат от нея Светото Миро.
Така Вие стигате дотам, че не виждате никаква разлика между освещаващата благодат на тайнствата, извършвани от лъжеславните и православните, но считате за възможно да имате общение със схизматичната Църква на обновленците, без да ги признавате за лишени от Божията благодат, подкрепяйки по същество обновленците и проповядвайки лъжеславие. Поради тази причина, като Архиерей на Православната Света Христова Църква, принуден съм да взема решение за Вашето отлъчване, според 15-ото правило на Двукратния Събор, за благоразумно ограждение на Христовата Църква от схизми и разцепления, които създават Вашите обноски с лъжеславните обновленци. Не ние се откъсваме от Православната Света Христова Църква, а отлъчваме Вас като неправославно вярващи и действащи по отношение на Православието на нашите Свети Отци (…).
Пред нашия Бог, истински поклоняема Троица, ние оставаме твърди в нашето православно Архиерейско изповедание, готови да го защитим за съзиждането и спасението на верните. Що се отнася до Вас, Вие, като сте забравили своето изповедание на вярата и признали благодатта на тайнствата на обновленците, се отклонихте от правия път, откъснахте се от нашата света Църква, защото според Апостолското правило, „схизматик не е този, който се отделя от нечестивите, а този, който напуска благочестивите“.
И сега Вие ни заплашвате със съд, защото ние останахме верни на традиционното благочестие, преподавано от Божествените Отци. Вие ни обвинявате, че сме действали явно срещу светите правила и интереси на Православието, докато ние се борихме за възтържествуване на истината. Ние повтаряме това, което свети Марк Ефески казва на папата, когато той заплашил с отстраняване: „Светите Събори и Богоносни Отци, вдъхновени от Божията благодат, първо осъждаха ереси, заблуди и лъжлива вяра, а след това онези, които ги проповядваха, тоест тези, които упорстваха по този начин в грешка. Вие, които ме осъждате, длъжни сте да докажете заблуждението и лъжливата вяра на моето учение. Но моята вяра е Православието, моето учение е в съответствие с Преданието, преподавано от светите отци. За какво съм виновен, че да бъда осъден?“.
Ние желаем Господ да Ви просвети и да изведе от заблуждението, за да не загубите плода на бившите ви жертви в името на Православието.
Вторият Апокириксис (отлъчване), съобщен на Митрополит Димитриадски Герман Мавроматис в Психикое – Атина, на 19/2 октомври 1937.
Най-смирения сред Епископите и с гореща молитва към Господа
† Матей, Епископ Врестенски, Агиорит.
(Забележете, че Руската Православна Църква извън Русия (РПЦЗ) е получавала Св. Миро до 1950 г. от Сръбската Църква, която винаги е имала пълно духовно и евхаристийно общение с еретическата Константинополска Патриаршия. Първият обред на мироварене и освещаване на мирото е извършен от Митрополит Анастасий след пристигането му в Америка в края на 1950 година. Този факт, който е важен от духовна гледна точка, сам по себе си показва, че от самото начало на съществуването на РПЦЗ, пребъдвайки в евхаристийно единство със схизмоеретици, тя не е имала истинска православна Омология и е била подхранвана от Духа на Лъжата! А еретиците нямат Свето Миро, което дарява Божията благодат при кръщение, която ни разкрива познаване на греховете и дава сила за любов и усърдие, и поради причината че еретическият епископ не може да предаде освещаващата сила на мирото. А онези, които казват, че можем, дори без благодат, дадена чрез кръщението (т.е. от тайнството на мирото), да изпълняваме заповедите само с по-голяма трудност, 113-то (127-то) правило на Картагенския Събор ги наказва с анатема, защото всичко принадлежи на божествената благодат и без нея не можем да направим нищо нужно, защото Господ не каза: без Мене не можете да вършите лесно, но: защото без Мене не можете да вършите нищо (Йоан 15, 5). Що се отнася до Сръбската Църква, от 1925 г. тя е една от най-активните участнички в икуменическото движение и до ден днешен остава такава. В тази светлина всички приказки за „голямото значение на Руската Църква в чужбина“, която уж само единствена „разкрива духовните съкровища на Православната вяра пред цялото друговерно човечество“, изглеждат не съвсем верни. РПЦЗ е анатемосала икуменизма през 1983г. Но какво, нима икуменизмът е възникнал едва през 1983 г.? Официално „от амвона“ основните положения на „православните“ икуменисти са провъзгласени още през 1920 г. в Енцикликата на Местоблюстителя на Константинополския патриаршески престол Доротей, закрепени на „Всеправославния“ лъжесъбор 1923 г., на който присъства бъдещият Първойерарх на РПЦЗ, Митрополит Анастасий, който не се е проявил с нищо, освен с плах ропот. Йерарсите на РПЦЗ не са взели никакво решение да прекратят евхаристийното общение с еретиците. Следователно, РПЦЗ, пребъдвайки в духовно и обикновено общение с икуменистките Църкви е същата схизматична Църква, тъй като според свети Йоан Златоуст „този, който общува с отлъчения от църковното общение, е отлъчен” (бел. Ред.).
ХИРОТОНИИ – 1948 ГОДИНА
И така, след раздялата с гореспоменатите епископи, Преосв. Матей остава единствен епископ на Синода на ИПХ до 1948 г. След зрели размишления той събира членовете на Клира в манастира в Кератея във връзка с епископските хиротонии. Ето протокола от събранието от 26 август / 8 септември 1948 г.: „В Свето-Въведенски манастир, в Кератея Атика, на 26 август 1948 г., сряда, в десет часа вечерта, се събира Клира на Църквата на Истинските Православни Християни в следния състав:
1. Преосвещенейши Епископ Врестенски, г-н Матей.
2. Протосингел протойерей Евгений Томброс… /Следват още 17 имена/.
След дискусии за ръкополагане на нови епископи, от една страна, а от друга, за отношенията с епископ Хризостом и неговите сътрудници, които изобщо не желаят съюз с нас в борбата, която ние водим, единодушно вземаме следните решения: нашият епископ Матей Врестенски да извърши ръкополагане на нови епископи. Ние му даваме правомощия еднолично да ръкополага тези, които счита за достойни да имат този висок сан, тъй като Църквата, в случай на крайна необходимост, предоставя тази милост, както днес съобщи нашият протосингел, протойерей Евгений Томброс. Всъщност при неотложна нужда Църквата признава каноничността на хиротониите на епископ от друг епископ. Това важи за първия ръкоположен епископ. В епископските хиротонии на други епископи ще участват канонично двама епископи. Ние вземаме това решение по благодатта на Светия Дух, която ни вдъхновява да излезем победители от свещената борба, която водим. / Следват подписи/.
(В историята на Църквата са известни случаи, когато при неотложна нужда се извършват еднолични хиротонии. Например, хиротонията на свети Григорий за епископ на Неокесарийската църква е била извършена еднолично от блажения Федим, епископ на кападокийския град Амасия, и не само това, противно на волята на свети Григорий, но и без самия него (виж Синаксарий 17 ноември). Великият Фотий Изповедник, Константинополският Патриарх е бил ръкоположен еднолично от сиракузкия Архиепископ Григорий Асвеста и против волята на тогавашния Патриарх Игнатий. Свещеномъченик Илиодор, епископ Персидски еднолично ръкоположил за епископ Свети свещеномъченик Дисан (виж Синаксарий 9 април). Свети Амфилохий е бил ръкоположен за епископ на Икония и напълно необичайно: той е бил доведен от ангел в близката църква само по благодат. А когато Амфилохий е срещнал седем епископи, желаещи да го ръкоположат, след като той разказал за тайнственото си ръкополагане, те не посмели отново да го ръкоположат (виж Синаксарий 23 ноември).
Били ръкоположени за епископи Спиридон Тримитунтски, Андрей Патрски, Димитрий Солунски, Каллист Коринтски.
АРХИЕПИСКОП
На 15 септември 1949 г. Синодът на Епископите единодушно възлага на Преосвещени Матей сан Архиепископ. Той запазва този сан до смъртта си, с която ние ще завършим тази кратка биография.
КОНЧИНА
Като отслужи за последен път, в присъствието на Светия Синод, великия водосвет във Фалера (предградие на Атина) на Богоявление на 6 януари 1950 г., той тежко се разболя.
Лежал болен няколко месеца, той беше заобиколен от грижовната нежност на духовните си чеда. 14 май 1950 г. светия отец, настанен на скромно легло в обикновена килия на двора на манастира „Свето Въведение“ в църквата на улица „Александър Велики“ в Атина, направи последните си наставления на обкръжаващите.
След това затвори очи, прошепвайки нещо с устни, стисна с последно усилие иконата на любимия си Св. Мина на гърдите си и спокойно предаде светата си душа на Господа на 90-та година от живота си. С него си отиде великия защитник на Православието. Панахиди бяха отслужени на всички места за упокой на душата му.
Светите мощи на нашия отец с благоговение бяха пренесени и погребани вътре в светия манастир в Кератея. Именно в двора на манастира, в достойна за светия гробница, почива нашият Блажен Архиепископ Матей.
По този начин Йерархът – Изповедник Матей, само той запазва докрай истинското православно Изповедание на Вярата с дело и слово, като от самото начало поема с неуморна борба главното духовно ръководство и се показва истински пастир на православния народ. Като йеромонах и духовник Агиорит, както и епископ на Врестения, а след това Архиепископ на ИПХ на Атина и цяла Еллада, той нито за миг не проявява никакво съмнение, пророчески разпознавайки голямата опасност, пред която е изложено Православието с въвеждането на нов папски календар.
Дори да не е разполагал с потресаващи документи, с които разполагаме ние днес, и в които се разкриват плановете на папоикуменизма срещу Православието, и се доказва празнословието на онези, които наричайки себе си православни, упорито се опитват да оправдаят всичко, позицията му по отношение на злославните е напълно потвърдена от времето. Това е така, защото върху него пребъдва благодатта на Светия Дух, Който водеше този съвременен воин и изповедник на Православието.
На този стълп на Православието и непреклонен борец възгласяваме: ВЕЧНА ПАМЕТ!
ПОУЧЕНИЯ НА БЛАЖЕНЕЙШИЯ АРХИЕПИСКОП МАТЕЙ
* Блажен е човекът, който доброволно запазва и съхранява до края нашата свята православна вяра, вярата на единствената Христова Църква и наша майка, Съборна и Апостолска Църква.
* Блажен е онзи, който понася с търпение различни съдилища, затвори, изгнания и други гонения. Той ще получи венец и ще бъде причислен към изповедниците и мъчениците.
* Братя, обичайте Бога, за да имате вечен живот; нищо не предпочитайте пред любовта на Бога, така че когато дойде в Своята Слава, да намерите покой с всички светии.
* Мъченичеството, братя мои, не се съди само по действие, но и по намерение; не е само осъждане на смърт, с което мъченик получава венец; но, започвайки от момента, когато той има намерение или свидетелства, когато мъжествено посреща всяка опасност, ущърб, презрение, унижение, тогава той е мъченик, смятан сред мъчениците; започвайки от момента, в който верен православен християнин е изпитан, преследван заради Християнското си име, той страда със страданията на Христос.
* Скъпи братя, да помислим за нашия бързоминаващ живот и за нашия край. Докога ще имаме безгрижно сърце, търсещо и обичащо суета и лъжа? Дните на човека са слама на вятъра. Помни последните си дни и никога не съгрешавай. Четири са последните неща на човека: смърт, съд, ад, рай.
* Пазете, чеда мои, търпението, милосърдието, мъдростта, кротостта, скромността, мълчанието, поста, молитвата. Молитвата дава смирение, а смирението – послушание. Този, който съхранява тези основи, които водят до подражание на Христос, осигурява спасение на безсмъртната си душа; който презира, презира спасението си.
СВИДЕТЕЛСТВА НА СВЕТОСТТА
* Впечатлението, което отец Матей остави, беше незаличимо. Кипърския епископ, Преосв. Епифаний, така писа на Преосв. Андрей епископ на Патра: „През 1946 г. посетих Гърция и незабравимия Свети манастир Дева. На вечернята бяхме повикани в малката църква „Св. Модест“, тук беше първата ми среща с този блажен човек. На пръв поглед той удивляваше със своята скромност. Никога не съм го виждал да седи на амвон или поне на стол, а просто на земята, пред него масичка, върху която бяха ръкописите на неговите произведения. На главата си имаше скромен островръх качул и монашеска калимавка. Службата на вечернята завърши, разговаряхме няколко минути, след което аз си тръгнах, потънал в размисъл. По време на второто ми посещение, по време на Утрената, на шестопсалмието, сълзите му, едва сдържани, ми направиха голямо впечатление. Разпознах в тези сълзи отличителния белег на отците, спокойни и чисти. По време на третото ми посещение, също по време на всенощното бдение, продължило цяла нощ, от залез слънце до първите часове на следващия ден, бяхме удивени от духовната сила на този човек, който никога не седна през всичките тези часове и през цялата нощ, докато стоеше, той пееше и прославяше Бога (През 1946 г. Блаженейшия Матей беше на 85 години). При другите ми посещения и по време на друго бдение, което продължи цяла нощ в Мегара, успях да установя великолепната му просветеност. Той проповядваше обикновено в продължение на 3 часа. Оттогава се привличах редовно към неговата образованост, с която той оживяваше моята, като магнит към желязо. Това напълно потвърди голямата основателност на този човек. Сърцето ми беше толкова разгорещено, че реших да не се връщам в Кипър, за да остана при него. Дори не мислех за нито един от двамата ми духовни братя, които наскоро приех в моето братство, нито за моя манастир, който създадох с много загуби и жертви. Без да се показвам, останах в мъжкия манастир и се качвах всеки ден в църквата на свети пророк Илия, където беше светият отец. Там, неуморно, нетърпеливо търсих неговите спасителни слова. На празника на светия пророк Илия Тесвитянин бях подстриган в расо (в мантия [= расофор]) и на 15 август във Велика Схима. На 14 септември получих заповед да се върна в Кипър, за да засиля движението, което току-що започна в полза на Църквата на ИПХ. И това движение се консолидира в резултат на посещението на протосингела, протопрезвитер Евгений Томбру и по-късно пристигането на епископ Тримитунтски, Негово Преосвещенство Спиридон. Така Църквата на Истинските Православни Християни в Кипър беше утвърдена“.
* Това са възпоменания на г-жа Маргарита Сирос (съпрузите Тома и Маргарита Сирос са родители на двама епископи на нашата Църква. Това са двама млади братя, ръкоположени през 1996 г. – йерарх Преосвещени епископ Андрей Сирос, епископ Диавлийски и Хризостом Сирос, епископ Филипонски), записани накратко от самата нея след наши многократни молби, въпреки че се надяваме с времето да получим по-подробни възпоменания за Архиепископ Матей от г-жа Сирос.
Незабравими възпоменания за Светия Отец, Архиепископ Матей 1-ви, Мироточивец на двадесети век.
Възлюбени братя, като искахте да узнаете за живота на Светия Отец и това, което чух от него, от Негова Святост, и видях, обещавам да ви разкажа цялата ИСТИНА. Но простете, без всички подробности, защото трябва да напиша много повече.
Аз, грешната, имах честта да го опозная, да го чуя, да видя свръхестествени неща. Но това беше угодно на Светията. И мой дълг е да кажа истината за това, истинската, чиста правда.
По това време бях на 19 – 20 години, когато през 1948 г. за първи път попаднах в манастира на Небесната Царица „Певковуноатриса“ в Кератея. Приснопаметният отец Матей Карпадакис тогава вече е бил на 87 години, самият той е родом от Крит. Много исках да го видя. В Ксенон (манастирска гостилница и място за прием на поклонници) имаше много от нас поклонници. Вечерта чуваме: Идва, идва Светия Отец! Игумения Мариам, като го подкрепяше и помагаше, от една страна, а друга монахиня от другата, водеха стареца, маничък, слабичък, крехък, много стар. Той седеше в преддверието, до стълбите, беше заобиколен от хора. Само аз бях далеч от него. Нищо не разбирам! Отдалече, пред него се отвори разсечен проход. О, Боже мой! Озовавайки се на колене в краката му, той ме покри отгоре с епитрахила си. Аз се докоснах до неговия епигонатий, върховете на пискюлчетата, за които знаех, че конците на пискюлчетата са като душите на хората, и си помислих: „Както спасяваш толкова души, така спаси и мен“. И той изведнъж ми отговори на глас:
– Този, който минава под моя епитрахил, да не го докосне Дяволът.
Бях изненадана от отговора му на мислите ми, но тогава реших, че това е просто съвпадение.
На другия ден леля ми и аз бяхме отведени при Светия Отец в малката църква „Света Троица“. Той започна да говори с нас за православието, обръщайки се към мен през цялото време. Попитах го, имайки предвид онези, които тръгнаха по новия календар: „Нима всички тези хора ще отидат в ада“?
Той отговори:
– Ако някой е непорочен и чист от грехове и никога не е чувал за Календара (нито стар, нито нов) – никога няма да види Божията светлина, но няма да влезе в огъня. И ако той е безупречен и чист, но е чул за Календара и не е дал Омология (Изповедание на Вярата), ще отиде в огнения ад.
Така той ми говореше и аз съм свидетел на неговите слова:
– Маргарита, когато бях на Светия Остров (на Гора Атон. Отец Матей тогава живееше в пещера близо до морето – бел.ред.), Богородица се яви в моята килия! Жива, чуй Маргарита, чуй! Тя ми каза: „Матей, отиди в Атина. Православието е в опасност. Ще трябва да го запазиш, а Аз ще бъда с теб през всичките дни на живота ти“. Той дойде в Атина, заедно с други бе изпратен в изгнание. Маргарита, това изгнание е ужасно …. А, други, нещастни, не можеха да устоят, избягаха от него. Един ден ме покани Елевтерий Венизелос (тогавашният глава на гръцкото правителство – бел.ред.) от заточението в правителствения дом на обяд, и покани много. Двамата с Венизелос сме били съученици в детството; и двамата сме родом от Крит.
В храната му, Ангел му казал, има отрова.
– И аз им казах: Доведете ми куче, и му дадох чаена лъжичка малко от чинията на пода. То яде и … туп! … веднага почина. Казах им: Дори ако в храната ми има отрова, със знамението на Честния Кръст тя ще бъде унищожена. И изяде всичко.
– И ти, Маргарита – каза ми той, каквото ядеш и каквото пиеш, винаги прекръствай. С неговото благословение винаги го правя.
– И когато видяха, че нищо не се е случило с мен, продължи Светият Отец, Венизелос стана и каза: Ти си свободен. Аз се върнах в манастира, а той дори ми подари кола …
На следващия ден, като слезе от архиерейските покои, подкрепян от високопреподобната Мариам и шофьора, той спря близо до Ксенона и ме повика сред народа. Поклоних му се.
– Маргарита, това е колата, за която ти говорих.
Няма да забравя тази прекрасна картина докато съм жива! Той държеше едната си ръка върху главата ми, а с другата се опираше на прозореца на колата. Целунах ръката му. В този момент той се обърна към хората около себе си и ме похвали пред всички:
– Така че всички вие бъдете такива смирени като Маргарита.
Но тогава бях модерно облечена, гримирана … Вълнувах се и помислих, че казаното от него има твърде много преувеличения …
Вечерта ние тримата отново разговаряхме и отново Светият Отец много говореше (прощавайте, сега не мога да напиша подробно). „Аха“, казах си аз, – той ми разказва много за Ангелите и прочее … уморих се да слушам – и необразован, дори неграмотен и говори толкова много… . И той веднага ми отговори на глас: – Маргарита, и грамотен, и богословското училище „Честния Кръст“ завърших в Йерусалим.
Оттогава усетих неговата святост и прозорливост.
Ще разкажа само това. Един офицер ме видя в родината и изпрати сватовници да се омъжа за него, но аз не го видях. Когато пристигнахме в Атина, за да се запознаем с неговите роднини, първо отидохме при Светия Отец. И леля ми го попита за този офицер.
– Не, тя няма да се омъжи за него! Той отговори и изведнъж започна да говори за Детройт (в Америка). Тогава три години по-късно се омъжих в Детройт и тогава дори не си представях, че мога да напусна Гърция.
Когато Светият Отец почина през 1950 г., ние не разбрахме веднага за това. Но на четиридесетия ден аз, майка ми, леля и други отидохме в манастира. Цяла нощ не спахме. Имаше всенощно бдение, което продължи цяла нощ и когато литургията свърши и след панихидата (мнимосина), всички отидоха да си починат. Дойде ми мисъл: Отиди до гроба на Светия Отец. Бях чувала преди това, че от неговия гроб струи миро, и исках да го видя със собствените си очи. Вече се зазоряваше. Небето светеше в сутрешната зора. На гроба му бях съвсем сама. Гледах мраморната плоча с надежда да почуствам мирис, но не усетих нищо. И си помислих: Е, какво вярваш в неговото мироточение? И още една мисъл: Но толкова много хора са виждали ?! Постоях още доста. Нищо. И със съжаление си казах: Свети мой Отец, грешна съм аз, защото вероятно не чувствам нищо. И тръгнах от гроба да си почина. Отдалечих се недалеч. Дивен Бог во святых своих! – Повярвайте ми, пиша цялата истина, – изведнъж се появи неописуемо благоухание !!! Тичайки се върнах на гроба – на три места от гробницата течеше миро! Напълних с него кърпата си. И изведнъж дойдоха още хора и напълниха кърпите си, включително и леля ми.
Нека Бог и Светият Отец ме съдят, ако напиша лъжа. Но беше така…. И „който минава под моя епитрахил, нека Дяволът да не го докосне“! И нека молитвата му да ме спаси, да ми даде смирение и покаяние според словото му, да спаси съпруга ми, децата ми и техните деца.
Не написах всичко, което той ми разказа, написах малко – цялата истина – Бог знае истината. И ако някой не вярва – истината си е истина.
Нека благословението му да бъде с нас.
Маргарита Сирос. 1948-1999.
Г-жа Сирос казва, че всеки път, когато си припомня Светия Отец, изпитва силен душевен трепет. И паметта й запазва до най-малките подробности впечатленията от срещите с тази удивителна личност, за която всеки човек беше отворен, тъй като той напълно свободно четеше мислите на хората. Това бяха последните години от земния живот на Светия Отец (1948-1950). Г-жа Маргарита по това време беше младо, образовано момиче от заможно, благочестиво семейство.
Устно г-жа Маргарита разказваше много повече. Бих искала да дам още един случай за мироточението от гроба на Светия Отец след много години, когато дойдох в Гърция от Америка, да кръщавам шестмесечното си дете. Детето кръсти наследникът на Матей Негово Блаженство Архиепископ Агатангел (Архиепископ на Църквата на Истинските Православни Християни от 1958 до 1967 г. – бел.ред.), и след кръщението той предрича, че този младенец ще стане епископ с името Хризостом, което с точност се сбъдна. След кръщението беше приготвена трапеза за клира и монахините в манастира в Кератея, а г-жа Маргарита и Блаженейши Архиепископ Агатангел двамата отидоха да се поклонят пред мощите на Блажения Отец Матей. Като влязоха и се поклониха пред тях, Архиепископ Агатангел с пламенна вяра каза: „Свети Отче, виждаш, че аз съм недостоен, наследих престола ти, моли се за мен, така че като теб да сложа цялата си кръв в полза на Православието.“ И в този момент въздухът се пронизва от фонтан благоухание, мигновено изпълни гробницата и след това не изчезна в течение на няколко дни. Всички монахини от манастира бяха свидетели на това мироточение.
Това са няколко, но ярки свидетелства за светостта на нашия Блаженейши Архиепископ Матей, смел защитник на Православието в нашия век на всеобщото отстъпничество.
тропаръ гласъ А:
Непоколе́блемое Зижди́теля утвержде́нiе, правосла́вныя ве́ри насажде́нiе, яви́лся еси́ я́ко апо́столовъ честне́йшiй Богоявле́нне о́тче на́шъ Матөе́е, Вели́каго Архиере́я продолжа́я и мно́жество мона́ховъ просвеща́я, того́ ра́ди чу́дной па́мяти просия́лъ еси́ я́ко исто́чникъ благода́ти, моли́ Христа́ Бо́га о на́с чту́щихъ съ любо́вiю блаже́ную па́мятъ твою́.
кондакъ, гласъ А:
Светосия́нными заря́ми, тро́ическаго све́та вселе́нную озаря́я и́стинной правосла́вной ве́ры и испове́данiя, безкро́внiй му́ченикъ церко́внаго киво́та и изря́днейшiй пропове́дникъ покая́нiя былъ еси́ Матөе́е, Аөине́йская похвала́ и стена́ про́тивъ вражiихъ наве́товъ, того́ моли́твами Христе́ Бо́же спаси́ ду́ши на́ша.
Слу́жба Свята́го отца́ на́шего Матѳе́я Аѳи́нскаго исповѣ́дника.*
История на Православната Църква – ΕΚΚΛΗΣΙΑ Γ.Ο.Χ. ΕΛΛΑΔΟΣ 
Трябва да влезете, за да коментирате.