Tи си Син Божий, Tи си
Царят Израилев
(Иоан.1.49)
казва Натанаил в
днешното евангелие.
Благослови, отче!
Благочестиви християни! Днес радостно празнуваме истинското благочестие на православната ни вяра и преданието на апостолите и светите отци от седемте вселенски Събора. И ясно изповядваме пред неверниците и еретиците, че Иисус Христос е Син Божий, Цар на всичко и Господар на ангелите, Който изследва сърцата и познава всеки помисъл, като Натанаиловия, за което разказва днешното свето евангелие.
Евангелие от Иоан, зачало 5
На другия ден Иисус поиска да отиде в Галилея, и намира Филипа и му казва: върви след Мене. А Филип беше от Витсаида, от града Андреев и Петров. Филип намира Натанаила и му казва: намерихме Иисуса, сина Иосифов, от Назарет, за Когото писа Моисей в Закона, и говориха пророците. А Натанаил му рече: от Назарет може ли да излезе нещо добро? Филип му казва: дойди и виж. Иисус видя Натанаила да отива към Него и казва: ето истински израилтянин, у когото няма лукавство. Натанаил Му казва: отде ме познаваш? Иисус отговори и му рече: преди Филип да те повика, когато ти беше под смоковницата, видях те. Натанаил Му отговори: Рави! Ти си Син Божий, Ти си Царят Израилев. Иисус му отговори и рече: ти вярваш, понеже ти казах: видях те под смоковницата, по-големи неща от това ще видиш. И казва му: истина, истина ви говоря: отсега ще виждате небето отворено, и Ангелите Божии да възлизат и слизат над Сина Човечески. (Иоан 1:43-51)
TЪЛКУВАНИЕ
От днешното евангелие ще разберете основно три неща: първо, защо Натанаил повярвал в Христа, второ, защо Христос ходел из Галилея, и трето, каква вяра остави Христос на земята.
Като излязъл след кръщението и поста Си из Галилея, Иисус Христос намерил апостол андрей и брат му Петър, които били ученици на Иоан Кръстител, след тях повикал Филип и той веднага Го последвал. След това Филип, като отишъл в къщата на Натанаил, без обаче Христос да знаел за това, заварил Натанаил на двора под една смокиня да чете Моисеевия закон и да размишлява за Христа, Филип му казал: „Натанаиле, намерихме Иисуса Христа от Назарет, за когото писаха пророците“. Но понеже не знаел, че Христос се е родил във Витлеем, а мислел, че е от Назарет, където бил израстнал, Натанаил рекъл на Филип: „Нали пророците пишат, че Христос ще дойде от Витлеем? а ти защо казваш от Назарет?“ Tогава Филип му казал: „Изследвай добре пророческото писание, о Натанаиле и ще разбереш, че Tой се нарича Назорей. И ако не вярваш, дойди и виж“. Tогава Натанаил скочил радостно и отишъл с Филип при Иисус, а Иисус му казал: „Tи си истински израелтянин“. Тогава Натанаил рекъл: от къде ме познаваш? а Иисус му казал: „Видях те у вас да четеш под смокинята и да размишлявш за Христовото идване, преди още Филип да те повика“. Tогава Натанаил се почудил, че Христос познал мисълта му и повярвал, че Tой е месия (Христос) и радостно викнал: „Учителю! Tи си Син Божий и Царят Израилев, защото като Бог напълно позна моя помисъл“. а Иисус му рекъл: „Tи повярва, понеже ти казах, че те видях да четеш под смокинята. За това от сега нататък ще видиш още по-големи неща и ще разбереш, че аз съм Бог и човек, и с Божеството Си (с Божествената Си природа) отварям небето и викам ангелите да ми слугуват и те Ме слушат и Ми слугуват“. А като казал, че ще видим ангели да възлизат и слизат, имал предвид Витлеем, където ангели слязоха от небето и Му пееха, пустинята, където дяволът Го изкушаваше, и на разпятието, когато се молеше, градината, гроба на възкресението и възнесението. До тук видяхме защо Натанаил повярвал, сега да видим защо Христос ходел из Галилея.
След като създаде небето, земята и целия свят, накрая Бог създаде адам и като го постави в рая, му заповяда да не яде от дървото, намиращо се в средата на рая, но адам яде, за което Бог се разгневи, изпъди го от рая и го прокле. Tова проклятие стана наследствено за целия човешки род, защото всички хора произхождат от адам, всички бяха под тази клетва, човек не можеше сам да се освободи от нея и за това трябваше да го избави някой, който е безгрешен, но понеже нямаше безгрешен човек, за това Бог изпрати второто Лице на Светата Tроица, тоест Христос, да се роди на земята, за да избави хората от клетвата. И като дойде и стана човек, като нас, отиде първо при евреите, които бяха избран Божий народ и се наричаха Израил, тоест ум, който гледа Бога, но евреите не приеха Христа, нито повярваха в Него, а Го укориха, като магьосник и обикновен човек. За което и Христос ги напусна и отиде в Галилея, където намери Филип, тоест елините и другите езичници и идолопоклонници, каквито бяхме най-напред и ние, но после, като повярвахме в Христовото евангелие, станахме нов Израил, а евреите от завист не повярваха и за това отпаднаха и станаха за укор на целия свят. Но да видим сега на кратко, каква вяра остави Христос на земята.
Вярата, която Христос посади на земята или по-добре да кажа, сред християните, е много голяма и висока, така че нито с ум може докрай да се постигне, нито с уста да се доизкаже, и е толкова силна, че никаква сила не може да я победи, но тя винаги надвива, както е надвила толкова мъчители и еретици, защото когато Христос посади, тази наша права вяра и я затвърди с апостолските и мъченически чудеса, тогава царството на дявола, което царуваше чрез идолопоклонството, започна да се събаря и дяволът, като гледаше ежедневно, че идолопоклонниците се обръщат, към тази вяра се ядоса много и за това най-напред опълчи срещу нея евреите, за да я смаже, и като не успя да стори нищо, вдигна неверниците езичници, които не познаваха Бога, и като избра римските злочестиви императори Нерон, Диоклетиан, Максентий и други мъчители, проля много мъченическа кръв за триста години, до времето на великия цар Константин. Като видя, че заради мъченическите чудеса мнозина езичници се обръщат, дяволът издигна еретици сред самите християни: Арий, Македоний, Несторий, Диоскор, Ориген и други, които казваха, че Христос е обокновен човек, а не Бог. Като не успя и с това да стъпче чистата ни вяра, седемстотин години, след Христа дяволът опълчи император Лъв Исаврянин срещу светите икони, за да ги махне от църквите, което и направи. Божията Църква стоя без икони по негово време и след него по Копронимово време, и след сина му, до като се възцариха Ирина и Константин. С помоща на патриарх Tарасий те свикаха Седмия Вселенски Събор в Никея и пак върнаха светите икони в църквите и след тях по времето на Никифор Ставрикий и Михаил Рангав иконите бяха почитани, а след това Лъв Арменин повдигна второ гонение срещу иконите, което направиха и Михаил Аморей и най-вече синът му Tеофил, който и скоропостижно се спомина, а Бог се яви на жена му Tеодора и на патриарх Методий и им каза да поставят иконите в светите църкви и да ги почитат. И те тържествено ги окачиха с целия църковен клир и узакониха от тогава и до днес да се покланяме на светите икони, които ни представят Божието лице, и да въздаваме благодарност на Бога и вечен помен на благочестивите царе и светите Отци, които се потрудиха за светите икони и за Православната ни вяра.
ПОУЧЕНИЕ
Възлюблени братя, тъй като светите икони са толкова свети и чисти, за това и ние трябва да се приближаваме към тях и още повече, към светото Причастие, с голяма чистота, защото който го приема нечист, умира с душата си. За това трябва, най-вече през настоящия свят пост всички да бъдем чисти, да се покаем, да се изповядаме и да постим. Защото постът е обновление на душата, мъдрост на младите, почест на старите и очистване на грешните. И да не постим само по отношение на яденето и пиенето, защото и дяволите нито ядат, нито пият и пак са дяволи, а да постим истински, тоест да удържаме езика си от хули, лъжи и обиди, сърцето си от завист, отмъстителност и пиянство, ръцете си от кражба и убийство, тялото си от блудство и нечистота, ума си от лукавство и лоши помисли. А освен това, да се молим усърдно на Бога, да му се покланяме и да си носим един другиму теготите.
О свещеници! О Божий слуги, моля ви покорно, имайте добри дела, за да бъдете пример и огледало за хората. Поучавайте и наставлявайте вашето стадо. Бъдете мъдри, чисти и непорочни. Не гледайте само за вашите нужди, но трудете се и за човешкото спасение. Защото Сам Бог казва, че ако не учите вашето стадо и някой умре в грях, от вас ще изиска душата му, а ако поучавате и не ви слушат, тогава сте чисти от техния грях. Бъдете кротки, утешавайте сиромасите, наглеждайте болните и винаги се молете на Бога за вас и вашето стадо.
А вие миряни, принасяйте в църквата милостиня от вашия дар. Бъдете чисти и имайте любов. Учете децата си на добро, та да станат кротки и смирени и да говорят почтено, а не безсрамно и развратено. Освен това, бъдете добри и любезни един към друг, не се псувайте и не се обиждайте, не враждувайте по между си, не връщайте със зло на зло, покорявайте се на господарите, уважавайте по-старите, имайте почит към свещениците, за да се молят радостно за вас, а не да въздишат. Всички и богати и сиромаси, имайте търпение и несъмнена вяра в Бога. Защото Tой обогатява и осиромашава, той въздига и събаря. Да живеем така мирно и приятно Богу, та с Христовата помощ радостно да достигнем до светото Христово възкресение и да получим Небесното царство, Нему слава във вечните векове, амин.
История на Православната Църква – ΕΚΚΛΗΣΙΑ Γ.Ο.Χ. ΕΛΛΑΔΟΣ 