За житието на преподобния наш отец Йоан Рилски чудотворец и за пренасяне на чудотворните му мощи от град Средец в Търново
Написано от Ефтимий Патриарх Търновски
„Тайну цареву таити добро,
дивная же и преславная великаго
во святыхъ Бога чудеса проповедати славно“
(Тов. 12:17)
Благочестиви слушатели, добре е царските тайни да се държат в тайна, но още по-добре е чудните и преславни чудеса на великия в святостта си Бог да се разказват открито.
А какво е по-славно и по-чудно от тия чудеса, с които Бог прославя своите свети угодници? Или какво друго може да бъде по-достойно за явно разкаяние, ако не светите жития на тия праведни мъже, с които те са угодили на Бога и са станали достойни, за да ги прослави пред ангели и човеци. Наистина достойно и праведно е да се разказват и проповядват житията на такива Божии мъже, за слава на Бога и за полза на нас хората. Защото откритото разказване житията на такива богоугодници е полезно не само за тия, които с много труд вървят по стъпките им към такова прославяне, но и да помогне за успеха на тия, които съвсем малко подражават на тяхните жития. Освен това може и на тия, които само слушат такъв разказ да им донесе голяма полза, защото житието, ако е на светия и само го слушаме може да приведе към умиление всяка душа, а когато се запомни може да бъде, като остен, който да ни подбужда да подражаваме на тези святи мъже.
Из между многото такива жития на прославени от Бога светии е и не малко душеполезното и подбуждащо, към добродетели е, и житието на преподобния наш отец Йоан Рилски пустиножител чиято памет празнуваме днес. То може да послужи, като първообраз за всички, които желаят и ревнуват за добродетелен живот, защото в него се виждат съчетания на всички добродетели. И ние ако го бяхме премълчали, не само че оставаме лишени от ползата, която можем да получим за душевното си спасение, но и всеки би имал право да ни изобличи и смъмри, като лениви и необичащи добрите неща, а още и като завистници към ближните си, когато те се трудят да бъдат причастни на доброто.
Велик е тоя наш сънародник чудотвореца рилски, излязал от рода и кръвта ни и приел небесните, нетленни дарове в добродетелния си живот. Ако тоя всесвят мъж бе имал в размислите си мирските и тленни неща, а неговите старания и грижи бяха земни, ние не бихме удостоили неговото житие с обществена проповед и неговата памет отдавна щеше да премине в забрава. Но тъй, като той презря всичко земно и си пожела над небесната, свободна и твърда крепост и с всички сили се постара да приеме нашия Отец и Вседържител, поради това Бог го прослави с много чудеса и за това и ние трябва най-подробно да разказваме за него уверени, че това повествование е от Отца, Който обича да весели Боголюбивите души, които по-добре се подвизават в ревност. И тъй слушайте:
Родителите на преподобния наш отец Йоан, бяха много благочестиви, българи по произход, родени и възпитани в село Скрино, което е в пределите на славния и прочут град Средец (сега София). Те живееха в това село живот изпълнен с благочестие и бяха с милостив нрав, Бог ги дари с две деца, едното от които беше чудният Йоан. Той получи от родителите си добро възпитание, беше им във всичко покорен, и им отдаваше дължимите им почести. След време, когато родителите му се представиха пред Бога, той продължи да живее в страх Божий. Винаги посещаваше църквата и слушаше внимателно Божиите поучения и благоугождаваше на Бога с пост и молитва, принасяйки стократен плод, като дърво насадено при водни извори. А някои люде обладани от завист и мързел поради добри му дела, му досаждаха и укорявайки му казваха, че е лицемерец. Считаха го за напълно негоден, за светски живот. Тъй като беше свят Йоан намисли да направи добро дело пред Бога. Раздаде имота си на сиромаси, и отдаде кесарьовото кесарю, за да може да отдаде без препятствено да отдаде и Божието Богу. А Бог който е рекъл от тъмнината да изгрее светлина, и Който някога заповяда на Авраама: „излез от своята земя, и от своя род и от дома на баща си и иди в земята, която ще ти покажа” (Бит. 12:1), Бог се яви по същия начин и на светеца, като му каза съвсем същите думи и на сън му показа мястото, където ще може да Му благоугоди. Като се събуди преподобни Йоан, размисляйки над смисъла на видението, пламна от желание, като на елен за водни извори, въоражи се, като друг Давид против духовния Голиат, и вместо с три камъка, въоражи се с вяра, надежда и любов. Облече се в брония от правда, възложи на себе си божествения покров, като шлем на спасението и като отиде в един от близките манастири, пострига се за монах и изхвърли в едно с косите си страстите и похотите. И като постоя там известно време, за да се обучи в подвижничеството, остави земните на земното, и тленните на пръстта, и напусна света окончателно, без да вземе нищо със себе си, освен една кожената дреха, с която беше облечен. Възлезе на посочената му планина, и като си направи от храсти малка колиба, живееше в нея и измъчваше тялото си с пост и бдение: пеейки с Давид: ето бягайки се отдалечих и заселих в пустини, чакайки спасяващия от бури и малодушия Бог.
Там нямаше нищо за ядене освен треви и билки, които земята му даваше и вода от изворите. Но дори и билките пустинни не приемаше до насита, а само съвсем оскъдно и то едва след залез слънце, а вода колкото да охлади вътрешностите си. И кой може сега да опише вярно бликналия от сълзите му извор? Кой може да изрече трудностите, които непрестанно преодоляваше? Всенощните му бдения и коленопреклонения, простирайки преподобните си ръце, без гняв и смущения? Много пъти бесовете преобразени, като зверове идваха при него да го плашат с надежда да го пропъдят, но той доблестно стоеше и беше непоколебим против техните козни, като някой твърд камък, който разбива и отблъсква всичките морски вълни, които го блъскат, или по-точно казано, като диамант (адамаит-твърд метал) устояваше на желязото. След като мина известно време отиде на друго място, където намери много тъмна (мрачна) пещера, и се насели в нея, като умножаваше трудностите си с още по-големи, а благочестието си, – с още повече благочестиви желания, както трутолюбива пчела трупа меда в медени пити, криейки ги в хралупи, така и той трупаше духовни съкровища, криейки ги в дълбините на сърцето си.
И там като живееше, дойде при него сина на брат му, неговият племенник, който тайно от баща си и майка си отиде в пустинята, където живееше преподобния и след дълго търсене го намери. А блаженият Йоан като го видя от далече, взе го за някакво видение и продължи молитвата си. А братовото му чедо, като се приближи до него, падна пред него и просеше неговата благословия. И светията, като се увери, че не сънува, благослови го, като го попита защо е дошъл, а юношата сподели с него намеренията си да остане при него и да служи на Бога Всевишний. Като чу неговата молба преподобния го прие и той се засели още от юношеството си в пустинята, а племенника на блажения се казваше Лука. И му беше драго на светия отец, като го гледаше при себе си, как се множи, като кедри ливански, благодатта в юношата, за което благодареше Богу с думите на пророка: „незлобни и праведни се прилепиха към мен“. И живееше малкия пустинолюбец Лука, заедно със светеца като агне: незлобливо със своя пастир. Но какво направи тоя, който някога беше Деница[Или Зорница на латински Луцифер това е името на дявола, той е бил най-светлия ангел, който е имало на небето и след падането си се превърнал в тъмнина и олицетворение на злото.], а сега заради гордостта си е пълна тъмнина? Тоя който се хвалеше, че е изтреби земята и морето, горделивия и сладкодумен враг – дявола, който не можеше да понася добродетелите и подвизите на светеца, се изпълни със завист, произлизаща от страданията му да роди беззаконие. Прикривайки се под образа на близък роднина отиде при родния брат на светеца, и го намери натъжен и нажален за детето си, защото не знаеше какво се е случило та го няма. И дявола започна да му говори: Тоя който е лишил дома ти от наследник и старините ти от подкрепа, е брат ти Йоан той, Йоан идвал тук подлъгал детето ти, отвел го е и го държи при себе си, и ако не отидеш да си го прибиреш то зверовете ще го изядат в пустинята, а ти ще станеш детеубиец, тъй като ни си го потърсил, както трябва. Но дойди, дойди приятелю, да ти покажа мястото където са, и побързай да прибереш чедото си. Като чу това, той се облеча в омраза, като с риза, гневен облак го обви и започна да хули и да ругае невинния. И така дявала го поведе из пустинята, като по пътя го подстрекаваше, как да наскърби светия отец. И когато му показа от далече мястото, където беше пещерата, на часа дявола изчезна, а той като намери на посоченото място, какво ли не извърши! Хули и укори ли нещеш, измамник и прелъстител го наричаше, недостоен за белия свят, с тояги и камъни го заплашваше да го убие. Но какво отговори на това кроткия ученик на кроткия владика Йоан, да кажа ли? Стоеше мълчалив, без нищичко да му отговори, според думите на пророка, „аз като глух не чувах и като ням не отворих устните си“(Пс. 37:14). Най-после брат му дръпна детето си с гняв и крясъци и го поведе. О колко омилно – чуйте! Бащата поведе пустиннолюбивия си отрок в света, откъсна го от Божията гора, гората в която Бог го благослови да живее и го поведе в света, майката на всяка мърсотия и нечистота. Като видя това светия отец, и като позна в това дело дяволско коварство, много му дожаля. Натъжен и облян в сълзи падна на на лицето си и говореше: Господи, Ти, който си казал „призови ме в ден на печал и ще те избавя“ (срв. Пс.49:15), избави ме Владико, погледни на мен с милосърдното си око, и сътвори чрез мен знамение за благо, защото си благословен, амин. След молитвата седна натъжен, защото се страхуваше за детето, да не би като го отведат в света да се заплете с житейските изкушения. Бог обаче, повелявайки да се оставят децата да идват при Него какво направи? Той каза на бащата, да не забранява на детето, да идва при Него, защото на такива е Царството небесно. Но бащата не искаше да разбере, тогава се случи следното: като водеше бащата сина си към света, змя ухапа детето по пътя, и веднага смъртта го възприе с кротки ръце. Като видя това бащата, отвориха му се очите и се почуди какво да стори: върна се към светеца и със срам и плач и му разказа какво им се случи по пътя. Светеца му нареди да погребе детето и да си иде, той това и стори. За това събитие светеца благодари на Бога, че не остави детето да се върне в света, и се утеши душата му от тъгата към него.
Цели дванадесет години живя преподобния отец в тая пещера, без никакво телесно удобство и спокойствие, като с много труд увеличаваше подвизите и страданията си. Като виждаше това дявола, не преставаше да му причинява различни пакости: нападаше го с униние, с леност, а много пъти ми изпращаше привидения и заплахи, но духовно твърд Йоан, не се хвана на неговите козни: обиждаха ме, каваше, като пчели ме жилеха и с името Господне им се противопоставях.
След някое време, лукавият бяс поведе срещу преподобния разбойници, те жестоко нападнаха светеца и безмилостно го биха, влачиха го, блъскаха го на там и на сам, и го изгониха от това място. Дяволът му забрани дори да си помисли някога да приближи до там. А той и в това покорен на гласа на своя Владика който казва: „Ако ви изгонят от тоя град, идете в другия“ (Мат.10:23), не от град в град, но от пустиня в пустиня преминаваше преподобния. И така замина на друго място, далеко в рилската пустиня, и там намери един огромен дъб, и се насели в него, като в древността праведния Авраам. И както Авраам под мамврийския дъб чудесно нагости чудесната Света Троица и Я изпрати, така и светеца тук имаше в себе си Единния Бог, почитан в Троичност. Преподобния имаше в себе си живия Бог, и без никакво униние, здраво изпълняваше първоначалния си подвиг.
И какво направи Бог, Който всичко нарежда за полза на творението Си човекът? Както някога в пустинята ороси с манна, гладния еврейски народ и изпълни с блага гладните, така направи и тук, нареди на земята да роди сланутък (нахут, леблебия) за препитание на светеца. Той хапваше от него само толкова, колкото да потушава телесната си слабост и що годе да запълни празнотата на стомаха си, така преживяваше от сила в сила, имайки в сърцето си възход, върху възход, като източваше извори сълзи и напояваше браздите на душата си, като правеше да цъфтят цветовете на класовете на добродетелта.
Но Бог, който е рекъл да изгрее светлина от тъмнината и прави тайното явно, като изнася на яве тайните на мрака, и не пожела да стои дълго време скрит стоящият град на върха на планината и благоволи да изяви Йоановата добродетел. Близо до онова място пастири пасяха стадата си, както ония някога при Христовото рождество и докато овцете кротко си пасяха изведнъж се втурнаха да бягат, не по обичайния за тях път, но безпътно по пусти, стръмни и непроходими места и спряха, като дойдоха на мястото, където живееше преподобният. Пастирите като тичаха след овците, без да могът да ги спрът и те дойдоха на същото място, където бяха спрели овците, и като видяха светия старец почудиха се. И започнаха да го разпитват: „Кой си ти, от къде си, и как си дошъл тука? Какъв е животът ти и кое е родното ти място?“ Той им отговори „Според апостола моят живот е на небесата, от където очаквам Спасителя. Отечеството ми е горният Йерусалим, а тукашното мое отечество и градът, който ме е отхранил и възпитал, не ви трябва да знаете, но понеже се намирате тук, нека да ви нагостя с пустинническа храна“. И им позволи да си вземът от растящия там сланутък (нахут, леблебия). И те взеха и ядоха до насита. А когато ги изпрати да си вървят, един от тях тайно наскуба доста сланутък и радостно тичаше да настигне другарите си. Като ги настигна и им каза какво е направил, а те се струпаха около него и разграбиха от ръцете му всичкия сланутък, но когато започнаха да разтварят шушулките не намериха нито едно зрънце вътре. Те на часа се разкаяха и се върнаха и казаха всичко на блажения Йоан, като просеха прошка от него за стореното. Той им прости и рече: „Така е благословил Всесилния Бог, чеда мои – тук да расте и тук да се яде.“ А те удивени от чудото си заминаха хвалейки и славейки Бога, за всичко което видяха и чуха. После те отидоха и разказваха по цялата онази страна, и по околните села за случилото се, така че мнозина от християните поискаха да отидът при светеца, за да получът неговото благословение. И там имаше някой си мъж, който от много време бе обладан от зъл и нечист дух, той като видя, че хората тръгват да посетят светеца, тръгна след тях, с надежда дано го остви болестта му. И като дойдоха на един хвърлей място от светията, свали го нечистия дух и като падна търкаляше се, викаше и говореше: огън ме изгаря, не мога да пристъпя напред от това място. А хората го вързаха и едва наближиха до мястото, където беше светията, паднаха на земята, и просеха да получат благословение. А светията, като ги благослови, попита ги: Защо сте дошли? И те му казаха за себе си, разказаха му и за бесноватия и молеха светията да му помогне. Но светия отец надявайки се на Бога Всемогъщ им говореше: „Не е това по нашите възможности чеда не е, само на Единя Бог е възможно бесове да изгонва, а то ние сме грешни човеци и със същата немощ сме обложени“. И в това време прозвуча глас Господен и заговори: „И направете всичко, което ще ви заповядам, кажете първом – раби непотребни сме“. А те уплашени се проснаха на земята и се молеха. Като видя това светията и като видя техния страх и тяхната вяра – обля се в сълзи, падна на земята и от дълбините на сърцето си въздъхна: „Боже во Святей Троице покланяемий, направи така, че всички да видим невидимото, от което всичко се бои и трепери, помилуй свето създание и не го оставяй Владико дълго да се мъчи, не за нашата правда, но за Твоята благост, и за Твоите щедрости, истинний и Благ Бог, аз не съм достоен да споменавам пресветото Твое име, с моите нечисти и скверни уста, обаче надявайки се на Твоята благост, те призовавам на помощ, защото с клетва си обещал, чрез устата на твоите раби пророци, че не искаш смъртта на грешника, заради това ти се покланяме всички и се надяваме, послушай нас в небесното Твое свято царство, защото си благословен во веки амин“. Така като се помолил светията, в това време излезе беса от човека, той веднага оздравя напълно и хвалеше и славеше Бога. А които бяха с него, като видяха това, ужасени стояха и мнозина се увериха в светостта на светията.
И мнозина от тях го молеха, да останат да живеят с него, а той не им разреши. Но като ги поучи прилежно, и нагости от същия този сланутък до насита, ги отпрати, като им забрани да идват при него. И върнаха се те при своите, имащи със себе си за спътник оздравялия, който беше от първо бесноват. От тогава, се чу и се разчу и прослави се това, което стана там, по целия онзи край, хвалеха и славеха Бога всички, и много любов и ревност, придобиха към Него, Бога Всевишний.
Смирен и мъдър Йоан, като дочу това, което става, понеже се боеше от човешка слава, която приляга само на Бога, както е според писанието: „а за мене е добре (благо) да се привързвам към Бога и да бъда на страната на Бога“, тогава премести се праведника от вечната сянка и възлезе на една много висока скала, както някога боговидецът Моисей възлезе на Синайската планина в непрогледния мрак на боговидението. И този Йоан получи, като него богописани заповеди, само че на на каменни скрижали, а върху скрижалите на сърцето си, и живееше там праведника, в нощен мраз и дневен пек, и със сълзи, обливаше канарата, а с всенощни бдения и въздишки принасяше стократен плод от своите трудове, като сам беседваше със Самия Бог и с леки криле шестваше, към небето, като търпеше нощния мраз и дневната жега. И незаспиващото око Божие, като го гледаше така доблестно да търпи, му подаваше невидимо и здраве и сила. А дявола, който мрази доброто, не можеше дълго да търпи доблестния труд на светия отец и като взе със себе си легион [Легион брой на римско опълчение, което се състояло от 5000 души. Но в свещеното писание означава неопределено множество бесове], го нападнаха жестоко. И какво ли не му сториха, и какво ли не му направиха? Биха го, влачиха го, валяха го, и като го хвърлиха от камъка долу се разотидоха, а той лежеше, като мъртъв. И като лежеше долу много време добрият Йоан, като мъртъв в безсъзнание изглеждаше, като че едва ли някога щеше да се съвземе, изнемощял, стенеше натъжен и казваше в себе си: „Защо си прискъбна душо моя? И защо ме смущаваш? – уповавай се на Бога, защото на него възлагам моето спасение, на моя Бог“. И като се приповдигна с голяма мъка и труд пак се изкачи на камъка и като държеше на първото свое правило – направи си при Бога убежище за себе си, и Бог който се грижи за земята и я прави да трепери, погледна от висините си с милостиво око на своя угодник, и заповяда на своя ангел да му носи всеки ден храна. И така се изпълни и за него писанието: хляб ангелски яде човекът.
И както тъй преживяваше преподобния Йоан, се разнесе слух за него, както и преди, така, че се разчу и до царя, и той също пожела да го види. По това време царуваше на българския престол във Велики Преслав, благочестивия цар Петър. Син и приемник на славния и страшен за всички гърци цар Симеон. Той бе дошъл тогава в Средец (София) и чул за праведника. Тогава изпратил цар Петър деветима мъже, много хитри ловци, да търсят светията, заповядал им да не се връщат, до като не го намерят. А те като приеха заповедтта от царя, много бързо пристигнаха в Рила планина. И там много дни бродиха и търсиха, но нищо не намериха, и изнемощяха от глад и незнание, какво да правят. Нито смееха при царя да се върнат, нито пък можеха повече, гладни да скитат по пустинята. Страхът обаче пребори глада и те не преставаха да търсят преподобния отец. След време намериха те знамение и по него достигнаха до мястото, където живееше светията и поискаха от него да ги благослови. Той им даде благословия и ги попита за причината на идването им. И те му разказаха всичко. Светията пък, като ги погледна с духовните си очи и видя, че от пет дни нищо не бяха хапвали и сложи трапеза, и любезно ги нагости с един малък хляб. Тъй както Христос наситил пет хиляди души с пет хляба, така и пустинослужителят наситил девет мъже с един хляб. И о чуеса! Както там останаха кошове пълни с къшеи хляб, след като хората се бяха наяли, така и тук остана половин хляб. Като видяха това деветимата мъже много се смаяха, защото те си бяха помислили, че един хляб няма да им стигне, а те се наситиха и половин хляб остана?
И като се завърнаха, разказаха всичко на царя. Той разпален от божествена ревност и изпълнен с велика радост тичаше, като елен по жътва, към изворите водни. Царят пое веднага по пътя и като пристигнаха при планината Рила, намериха един твърде голям и стръмен камък (канара) от когото никак не можеше да се мине на пред и се върнаха. След някое време възлезоха на друга висока гора, която местните жители наричаха Книшава, от там показаха на царя, гората и камъка, където живееше преподобния, и не можа царят да отиде до това място, поради голямата стръмност и трудностите по пътя. Тогава той изпрати двама от телохранителите си, които много обичаше, да помолят и призоват Йоан да го сподоби с благословението си, защото голямо желание имаше да го види и получи лично благословията му. И те щом приеха царската заповед, скоро отидоха там и възвестиха на светията за това. А той им отговори, че това няма да стане: „О чеда, кажете на царя – рече им светията – трудът и твоите дарове, като благовонно кадило се пренесоха към Бога и той ги прие, а ти царю стани и си иди по-скоро от тука, защото мястото е върло, да не пострадаш от нещо неочаквано ти и тези които са с тебе: нашата скромност не ще можеш да видиш в сегашния век, но в бъдещия, въпреки, че изпращаме от тук достойни покайни плодове, ние ще се видим един с друг и ще се насладим на неизреченната оная радост“. Царят много се натъжи поради това, като че да е изгубил нещо огромно и ценно, завърна се наскърбен. А като пристигна в столицата пак му изпрати много злато, и със златото, различни плодове, от които имат нужда отшелниците, а за да получи благословение написа и това писмо:
До всечестния отец Йоан пустинослужителя, от цар Петър.
Като чух за Боголюбивия нрав на твоята душа, и пустинното ти веселие и още небесното ви и ангелско житие, и съвършенното от света отдалечение, много силно пожелах да видя твое преподобие, и да се насладя на твоите медоточиви речи, с надежда, че от това виждане щях да получа богат плод с огромна полза, тъй като желанието за богатства и за суетна слава, а също и сладостите на този живот не остават с нас, защото те разразяват бури в морето на суетния наш живот, и ни пречат да видим светлината на чистото и невещественно житие и помрачават нашите духовни очи, пораждайки световни грижи и метежи. И ето сега, като разбуден от някй дълбок сън, поисках да видя твоята святост. Но понеже и от тая благодат бях лишен, окаян поради моите безбройни грехове, молещ припадам пред твое преподобие, и прося да ни изпроводиш някаква радост, за утешение, с която да се разхладим от горещината на мъките си. Защото твое преподобие, знае, и това знание е истинско, на колко житейски бури, облаци и метежи са подложени царските сърца.
И така приемайки прошението на царя, блаженият Йоан, прие постническите дарове (храната), но не и златото и му написа следното:
До благочестивият самодержец (император, управител) на Българския скиптър (жезъл) цар Петър от жалкият и нищожен Йоан. Не е плезно за нас да изпълним цялото твое прошение, но заради твоята вяра и усърдие, изпълнявам само това което ще е от полза за нас. И така приемам постническите храни, а златото си задръж за себе си, защото такива неща са много вредни за иноците (монаси, отшелници), и особенно за тези, които живеят в пусти и неутешни места. И за какво ще му е на такъв злато, който и хляб не приема до насита, нито водица до погасяване на жаждата. Защото ние живееме в Христа, а смъртта ни е печалба. А на твоето царство и на други такива са потребни тия неща. Обаче нито ти който си с корона надарен, не трябва да се подслаждаш с тях, защото е речено, ако богатството е в изобилие не предавй сърцето си на него. Въпреки че е писано на царя е управлението и богатството, но когато се употребява (харчи), за оръжия и войска, а не за свои, негови удоволствия. Най праведното, обаче негово употребление е да се раздава на изпаднали в беда и сиромаси, на голи и бездомни. За това ако искаш със земното, да наследиш и небесното царство, бъди щедър, както е щедър и Небесният Наш Отец. Не се уповавай на неправдата, и не желай да грабиш. Бъди кротък и тих, тъй че всеки да може да пристъпва към тебе, гледай за всички, да са ти отворени очите, и да се пролива за всички, маслото на твоята милост, да не знае, лявата ти ръка, какво прави дясната. Сиромасите да излизат радостни от твоя палат. Твоите князове за тебе, похвали в устата си да носят. Да сияе със светлината на добродетелността твоята багреница. Въздишките и сълзите да бъдат твоето предопределение. Споменът за смъртта (за тлението) винаги да посещава ума ти. Твоята мисъл да бъде енергична и да мечтае за бъдещето царство. Унижавай се пред нозете на църквата твоята майка. Покланяй се от сърце и навеждай главата си пред нейните първопрестолници. Както цар на царствуващите и господ на господствуващите, виждайки твоето огромно усърдие ще ти се придадат такива блага, каквито очите ти не са виждали, ушите ти не са чували, и на сърцето на човека не са се изливали.
Царят като прочете това писмо стори му се, че придоби голямо богатство и с голямо страхопочитание и любов целуваше писмото и го пазеше в пазвата си, като безценно съкровище, и често го препрочиташе и с това прогонваше тъмата на мирската мълва.[Сказанието казва, че когато преподобния отец Йоан се отрекъл от царското призвание и виждане, известил, чрез посланиците на царя, да запали огън на това място, където е поставил шатрата си, а той пък ще направи същото на своето си място и като се дигнал на високо димът от двата огъня, видели се от далече един другиго от местата си. И така утолил царя макар и малко огромното си желание и се завърнал. От тогава и до сега върхът на тази гора, която лежи на запад срещу манастира се нарича „царев връх“].
Блаженият Йоан преживя на това място всичко седем години и четири месеца, без да си позволи леност, или униние нито за час, и прибавяше ревност към ревността си и усърдие към усърдието си, или, просто казано, в старческата си възраст проявяваше юношески устрем. Мнозина идваха при него, като носеха своите болни, и по неговите молитви ги получаваха здрави обратно и си отиваха. И се разчу за него, голяма слава се разнесе по цялата оная земя, мнозина проявиха ревност за неговото добродетелно житие, и пожелаха да живеят с него, построиха църква в близката пещера и създадоха обител (манастир), като имаха преподобния за свой началник и пастир. А той добре се грижеше за своето стадо, мнозина доведе при Господа, извърши големи и преславни чудеса и стигна до дълбока старост. Като разбра, че му е дошло време да се пресели при Господа, се отдаде на молитва, като проливаше горещи сълзи от очите си и коленичил на земята казваше: „Боже Вседържителю, приеми ме, грешния и недостоен Твой раб, и ме причисли по Своята милост, към ликовете на Твоите избраници, защото нищо добро не извърших на земята, благий ми Боже! Заради това моля Твоята благост, да ми изпрати добър ангел, за да не ми попречат на възхода лукавите духове! Господи в Твоите ръце предавам духа си.“ и като изрече това предаде духа си в Божиите ръце, след като преживя около 70 години, в 946 г. от въплощението на Бога Слово, на 18 август и го погребаха на мястото му неговите ученици.
Като минало доста време, неизказано благовоние започнало да излиза от неговия гроб. И като отвориха гроба видяха тялото на преподобния съвършенно цяло, и незасегнато от никакво тление (не изгнило) и изпускаше голямо благоухание, така че приповдигаше всички, към ревност към Бога. И от тогава много и различни чудеса се случваха на неговия гроб всекидневно, и изцеряваха се хората от различни болести.
След няколко години, яви се светеца на сън на игумена и му заповяда да пренесе мощите му в град Средец (София). И така като извършиха служба Богу, с почести пренесоха честните му мощи в славния град Средец (София) и ги положиха в църквата „Свети евангелист Лука“. После построиха църква на негово име и там положиха неговите честни мощи, които правеха дивни и преславни чудеса. Така че и гръцкият владетел Мануил, който владееше по това време Средец, като страдаше в мишците си, и всичките лекарски хитрости не можаха да му помогнат, потърси помощ при светията и от болестта си се освободи.
При царуването на византийския император Андроник унгарски войски начело със своя крал Белла Трети завладяха българската земя, чак до град Средец, която тогава се намираше под гръцко иго, и всичко покориха под свои нозе. Тогава взеха със себе си и мощите на преподобния и ги отнесоха в своята страна: понеже кралят беше чувал за дивните и велики чудеса на преподобния, за това заповяда честните му мощи да бъдат положени в град Остригом, където те също така вършеха дивни и преславни чудеса, като прогонваха от човеците всеки недъг и всяка болест. След като се разнесе слух по цялата онази страна и всички се стичаха там, дяволът, който ненавижда доброто, не търпеше дълго да се слави преподобния, а рани сърцето на епископа в оня град със стрелата на неверието, така че той не пожела да дойде на поклонение пред мощите на преподобния, нито пък на другите позволяваше да дохождат, като казваше: „Аз много добре зная всички светци, и никъде не намирам тогова сред светците!“ И веднага Божият праведен съд наложи юзда на езика му и той онемя напълно, като не можеше да говори. Които видяха това чудо, се изплашиха, а той махаше с ръце и си оставаше ням, както Предтечевият баща Захария. Като се опомни и поразсъди за причината на своето онемяване, той разбра, че пострада поради неверието си в светеца. За това бързо се затече към ковчега на светеца и, като го обля с горещи сълзи, прояви сърдечно съкрушение. А Божият угодник и във всичко Христов подражател Йоан не пожела дълго да го измъчва, а скоро развърза връзките на езика му, и го направи пак да говори хубаво. Получил това, епископът изливаше своята непрестанна благодарност към Бога и Неговия угодник. Които чуха и видяха това, проявяваха още по-голяма вяра и усърдие към светеца. И много други дивни чудеса извърши преподобният в унгарската земя, които не бихме имали време да разкажем подробно. Когато кралят узна всичко това, го обхвана страх и ужас. За това украси със злато и сребро ковчега на светеца, благоговейно целуна честните мощи и с големи почести ги върна пък в Средец и ги положи в църквата на негово име в лето Господне 1093 [1187 година по исторически сведения император Андроник I Комнин е царувал от 1183 година] и от сътворението на света 6605. Малко време след това, когато благоволи Бог да възобнови Българското царство и да въздигне падналата скиния, която беше рухнала под гръцкото насилие, възстанови Българската държава при благочестивия цар Йоан Асен. Той като прие хоругвите на Българското царство, укрепи добре всички разсипани български градове, а рухналите обнови и, като препаса оръжие против Гръцкото царство, покоряваше околните страни, градове и села. Като дойде до Средец и покори и него, той чу за безчислените преславни чудеса на преподобния и за това веднага се отправи към неговата честна църква, благоговейно целуна неговите мощи и му се струваше, че е намерил някакво многоценно съкровище. Изпълнен с много радост и духовно веселие, той се посъветва и реши да ги пренесе в престолния си град Търново за по-голяма чест и утвърждение на своето царство. И веднага изпрати до своя патриарх господин Василий, който се намираше в град Велико Търново, следното писмо: „До всечестния Божий архиерей господин Василий, духовния отец на наше царско Величество. С Божията воля, като стигнах в тези предели и влязох в град Средец, и като намерих честните мощи на преподобния отец Йоан, жител на Рилската пустиня, извършили множество чудеса на изцеления, мен ми се струваше, че летя по въздуха от радост. За това отсъдихме да дойде тук Твоя Светиня с целия църковен клир, за да пренесете с подобаващи почести тези свети мощи на преподобния отец в нашата преславна столица за похвала на целия църковен народ и за утвърждение на държавното нашето царство!“ Като чу това, божественият светител се зарадва духом, въздаде благодарност на Бога и веднага свика целия църковен клир и им разказа всичко. А те приеха това с топло усърдие и с удоволствие. Всички единомисленно се устремиха, като че щяха да получат някакво многоценно съкровище, и скоро стигнаха в Средец заедно с патриарха. Благочестивият цар Йоан Асен I c голямо внимание приготви всичко за изпращането на светеца и всичко предаде на патриарха, като му остави на разположение триста мъжествени воини. А сам побърза да се завърне в своята столица и започна да гради църква на името на светеца в славния град Търново, на мястото, където се намира крепостта твърдиня наречена Трапезица. Патриархът, като взе честните мощи на преподобния, се отправи на дълго пътешествие заедно с целия клир и с игумена на манастира на преподобния и с всички негови монаси. Когато царят узна за приближаването на патриарха, бързо излезе насреща му до местността Кръстец с целия си синклит и като целуна с благоговение мощите на светеца, ги задържа там седем дни, докато бъде довършена църквата. И като я осветиха, с почести положиха в нея мощите на преподобния (в 1195 г.) там мощите на светеца раздаваха различни изцеления на тези, които с вяра прибягваха към тях: слепи проглеждаха, прегърбени се изправяха, неми проговаряха, недъгави от немощ в сила преминаваха, бесновати оздравяваха и всички получаваха здраве от каквито болести и да са бяха обхванати. Такова бе житието и такива бяха деянията на преподобния отец наш Йоан.
Йоан, олицетворение на благодатта, пустиножителя и великопостника.
Йоан, лястовица сладкоговорлива, славей сладкопевен, страшен войн срещу бесовете, най-твърдия на търпение диамант.
Йоан, на иноците (монаси, отшелници) основоположник и стена непробиваема.
Йоан, бърз помощник на тези които са в беда, изкутсен и безвъзмезден лечител на недъгавите.
Йоан, слава и похвала за пустинниците.
Йоан, светило и украшение на Рилската пустиня.
Йоан, велика чест на българите.
Йоан, земен ангел, и небесен човек, където сега пребивава в неизречена светлина до престола на Царя и Владиката на всичко, моли се за нас свети отче Йоане, за да плучим и ние милост в съдния ден от преблагия наш Господ Иисус Христос, защото на Него подобава слава, чест и поклонение заедно с безначалния Негов Отец, и с Пресветия и Животворящ Дух, сега и винаги и в безкрайните векове! Амин! (П.Р.С.)
КИРИАКОДРОМИОН, СИРЕЧ НЕДЕЛНИК ПОУЧЕНИЕ
История на Православната Църква – ΕΚΚΛΗΣΙΑ Γ.Ο.Χ. ΕΛΛΑΔΟΣ 
Трябва да влезете, за да коментирате.