Атина
18/31 януари 2006 г.
Протоколен № 3229
Църква на И.П.Х. – Гърция
Свети Синод
ул. Боцари 8, Перистери
пощ. код 121 31 Атина
тел.: +30 210 575 6472
До Преосвещения
г-н Кирик – Коропи – Атики
Уважаеми,
Водени от словото на великия Апостол, който казва: “… за всички станах всичко, щото по какъвто и да е начин да спася някои …”, (I Кор., 9, 22) и винаги имайки предвид нашата Епископска Отговорност като най-малките Епископи на Истинската Православна Църква, ние няма да използваме никаква причина, дори ако е действителна, да пренебрегнем или отхвърлим Вашето послание (както би трябвало да се направи) (Протокол № 401-26-10-2005).
Ние Ви отговаряме, след като всичко, което сте написали, е било прегледано и обсъдено по време на заседанието на Синода на 14 декември 2005 г. С Единодушното Решение на Всички Архиереи, ние Ви уведомяваме за следното:
Вие прекъсвате връзката с Църквата по причина, че уж защитавате благочестието и се борите за сплотеност и мир в нашата Църква, както никой друг! Всъщност, Вие просто излагате себе си, твърдейки, че уж правите това, като пренебрегвате мъдрата забележка на Апостол Павел за онези, “които сами се препоръчват” (“… те не разбират, че се мерят сами със себе си и се сравняват със себе си”) (II Кор. 10, 12).
Именно за благочестие и за мир, за които, както Вие заявявате и афиширате пред целия свят, че Вие уж се борите според Вашето твърдение, Свети Григорий Богослов казва следните слова, които са уместни в този случай: “… тези, които приемат и ценят светлото добро на мира и ненавиждат и се притесняват за обратното, т.е. разделение, са близки до Бога и Божествените духове; а онези, които имат оскърбителен нрав, търсят слава в нововъведенията и се гордеят с това, от което би трябвало да се срамуват, принадлежат на противоположната страна …” (“Шестото слово за мира”, ЕПЕ, 1, 252).
Това, в този случай, се отнася за Вас, защото твърдите, че сте единственият носител на Истинското Апостолско Приемство, което сте получили от нашите недостойни ръце. Обаче забравяте и игнорирате, а също и криете факта, че благочестието, т.е. Вярата на Светите Апостоли и Светите Отци без нововъведения, предшества Апостолското Приемство. Без първата, т.е. без Апостолската Вяра, второто, т.е. Апостолското Приемство не може да съществува.
Ето какво учи нашият Богоносен Отец на Църквата и Великият Богослов: “… Наследникът не е този, който ще накара другите да признаят себе си, а този, който е принуден от другите да признаят това … А не онзи, който мисли противното, но който има същата вяра. И тъй, ако някой не разбира правилно приемствеността, тогава имаме приемственост на здраве от болест, светлина от тъмнина, мир от безпокойство, мъдрост от безумие” (Слово 21 на Великия Атанасий ЕПЕ 6,48-50. ΒΕΠΕΣ 59,151. Р.G.35, 1089 В-С).
А Вие, Уважаеми, в действителност може да претендирате за правото само на Приемственост, но не и на Истината. Защото, за съжаление, повече не изповядвате една и съща Вяра с нас и със Светите Отци. Преди всичко отсега нататък, като се обръщаме към Вас, ние не използваме църковна титла, която преди сте имали, докато все още сте били в молитвено и Църковно Общение с останалите Епископи на Христовата Църква и сам сте бил Православен Епископ. Освен това вие сами наричате мен и другите Архиереи на Църквата “бивши братя в Христа”.
И, разбира се, ние не го правим в отмъщение. Между другото, и по време на четенето на посланието Ви и по време на написването на нашия отговор, ние пренебрегнахме факта, че бившият Епископ на Месогея и Лавриотики, г-н Кирик, отново действа като самопровъзгласил се “прокурор” и “ревизор” на Архиереите и Светия Синод. Не можем обаче да не обърнем внимание на факта (за който Ви напомняме), че Синодът на Архиереите е Законен Орган на Властта, който обсъжда Църковни въпроси, след като те законно се изпращат за обсъждане от Архиепископа и Архиереите, и в резултат на това Синодът взема конкретни решения. И Синодът взема това решение въз основа на Светите Правила и Предания на Църквата, като винаги има предвид запазването на паствата си, действайки по съвест, със страх Божий.
И Светият Архиерейcки Синод не може да бъде отговорен пред самопровъзгласилия се “прокурор”, роля към която вече дълго време се стреми бившият Митрополит на Месогея и Лавриотики, който заедно с неговото обкръжение се стреми да осъществи своите интереси и утвърждаване на изгодни за тях възгледи. Но най-важният въпрос за Вас е нелепата подкрепа на нововъведенията относно връзката на Трите Божествени Лица, като първата безначална Църква. Това нововъведение е предмет на Вашата вяра, както Вие сам твърдите в писмото, което разглеждаме.
Затова Ви напомняме, че Вашето послание, озаглавено “Изповедание на Православната Вяра”, беше отхвърлено с решението на Синода от 04.02.2005. Както е посочено в Синодалното Решение, основната причина за това е, че във Вашето “Изповедание на Православната Вяра” Вие подкрепяте еклезиологическото и триадологическо нововъведение, по отношение на “взаимовръзката на Трите Божествени Лица, като първата безначална Църква”. В защита на тази теория, Светоотеческите текстове се изкривяват и цитати от Светото Писание се тълкуват погрешно и в същото време се усвояват допълнителни ересеологически учения на богословите от новостилната икумениченска църква. Беше Ви предложено открито и пред всички да се откажете от “Изповеданието си …” и в срок не повече от три месеца да се откажете от гореспоменатите нововъведения и да изповядате чистата вяра на Светите Отци, да се сложи край на възникналия “сред вярващите скандал и да изчезне опасността от Вашето самоотделяне от Тялото на Светата Църква”. Вместо това, когато дойде краят на определеното време, Вие не избрахте да се отречете от нововъведенията, както беше необходимо, а избрахте отричане от Светия Синод, като подчертахте Вашата упоритост в тази ерес, която е Вашето изповедание на уж Православната Вяра, и така отсякохте себе си като злославен от тялото на Светата Църква!
И така, според учението на Светите Отци, Вие сте престанали да бъдете православен, защото приехте теорията-ерес, според която Светата Троица е “Първата Безначална Църква”. Тази ерес води до световното богохулство на икуменизма на всички, които Ви следват, и тази ерес, която официално се проповядва от все-еретическата църква на икуменизма и предтеча на антихриста, е водена в ЦИПХ от главния Ви съветник Елевтерий Гудзидис, който Ви води безумно и сатанински по пътя към гибел! Въпреки многобройните увещания на Светия Синод, Вие не поискахте да се откажете от тази ерес и да се вразумите. Това означава, че не сте искали да се откажете от еретическата и икуменическа теория за Светата Троица и общението на Трите Божествени Лица, като първата безначална Църква и да се върнете към Православното Учение на Светите Отци на Църквата.
Ако според Св. Атанасий Велики, който отпадне от Православната Истина, “не може да се нарече християнин” (РG26, 596A), а още повече той не може да се нарече Епископ. Това се разбира от само себе си, защото както пише Св. Никодим Светогорец: “Еретиците нямат свещеничество и следователно тайнствата, които извършват, са лишени и от благодат и освещение” (Пидалион – Кормчая книга, стр. 91)
Но има и друга причина за Вашето отпадане – това е Вашето отричане от Светия Синод през юни 2005 г. и по този начин Вашето самоотричане от Светата Църква. Вие обявихте на Синода, че се отсичате от Църквата, и в резултат на това, сте се лишили от благодатта на свещеничеството и властта, и вече нямате възможност да извършвате Светите Тайнства, да ръкополагате Клирици и като цяло да извършвате всяко Свещенодействие. Основното Догматическо Учение на Църквата е, че Благодатта на Светия Дух не действа извън Църквата. Църквата веднъж завинаги отхвърли тайнствата, които са извършени извън Нея. И не само онези тайнства, които бяха извършени без да се спазва правилната външна форма, но и тези, при извършване на които се спазваше правилната външна форма. Според единодушното учение на Светите Отци, където е Църквата там е Светият Дух, и онзи, за когото Църквата не е Майка, за него и Бог не е Отец. Църквата е Кивотът на спасението, какъвто е бил Ноев Кивот и извън Църквата няма нито живот нито спасение.
За това, което беше казано по-горе, Великият Василий определя, че този, който се осмелява да приеме ръкополагането от Епископ, който е изпаднал в ерес, както е във Вашия случай, не е достоен никога да се счита за Православен Епископ. (Послание VI, Р.G. 32, 897 А.В.). Епископът, който беше паднал в ерес, не беше Епископ, а “вълк, който паcе овце” според Св. Игнатий Богоносец, който пише в едно от посланията си: “всеки, който противоречи на определените от Бог догмати, дори ако той заслужава доверие, дори ако той пости и запазва девствеността си, и дори ако върши чудеса и пророчества, той е “вълк в овча кожа”, който “работи” в името на погубване на овцете.” (Е П Е том 4-и, Послание към Ирона, 1-3).
Ако, според св. Йоан Златоуст, „Истинските Догми, изречени според Божията воля, освещават душата” (Р.G.59, 443), тогава злославията, ереси и схизми отсичат от Христос и водят към смърт. Както казва Свети Фотий Велики: „Що се отнася до Вярата, дори и малкото отклонение е грях, водещ към смърт” (Р.G. 102, 604). А Светия Максим Изповедник съветва: „… да запазим първото и велико средство на нашето спасение. Благото Приемство на нашата Вяра, казвам аз, е да се изповядваме както с душата, така и с тялото и непоколебимо, както ни научиха Отците, както и всеки човек се освещава от точното си Изповедание на Вярата”. (P.G. 90, 165 А) (P.G.91, 465 D).
Ние сме получили от Бога това Наследство и Изповедание на Вярата чрез нашия Свети Отец Матей и го спазваме до ден днешен и трябва да ги пазим до последните дни по Божията благодат. А Вие сте го изопачили и предали, за пореден път да се изпълни словото на Апостол Павел, което гласи: „Защото ще дойде време, когато човеците не ще търпят здравото учение, но, водени от своите похоти, ще си насъберат учители да им гъделичкат слуха; те ще отвърнат слуха си от истината и към басни ще се обърнат” (II Тим. 4, 3-4). Защото, само чрез завръщане към Православната Вяра относно Светата Троица, и чрез отказ от еретическото учение за Светата Троица, като първата безначална Църква, подкрепено от онези, които внедряват всеереста на икуменизма, Вие можете да се върнете към единението във Вярата с останалите членове на Светия Синод и с цялата Църква като цяло. Само тогава ще имате право да се позовавате на Приснопаметния Изповедник, Йерарх и нашия Отец Матей, и да твърдите, че следвате неговия път, който по същество е пряк и неизменен път на Светите Отци, защото той (св. Матей) се е борил за тази приета от Светите Отци Вяра бил против нововъведения и компромиси и никога не е имало някой, който да може да го уличи по въпроси на Вярата.
А Вие, напротив, криете или забравяте, че сте били Синодално разобличени като поддръжник на икуменическата и еретическа теория за Светата Троица като първата безначална Църква.
Светият Синод Ви призова да се откажете от тази теория и да изповядате неизменната Вяра на Светите Отци. Но вместо това сте избрали да се откажете от Светия Синод и, като злославен, се отсякохте от Тялото на Светата Църква.
Ние казваме всичко това не за да Ви унизим, а от любов към Вас, от грижа за Вас и от уважение към Истината, която сме длъжни да изповядаме.
Това е причината, поради която Църквата не искаше да мълчи за Вашето злославие, въпреки многократните Ви опити да го скриете и по този начин да объркате църковния народ и да го насочите в погрешна посока, като по този начин имитирате еретиците от епохата на Атанасий Велики, за които той пише: „Ако не се осмеляват, а по-скоро крият богохулните думи на онези, тогава е ясно, че те осъзнават, че тази ерес е чужда на Истината и противоречи на нея. Но тъй като се крият и се страхуват да го признаят, има нужда ние да разкрием нечестията им и да изобличим тяхната ерес”. (Афанасий Великий, Е П Е 10, стр.51).
Затова, като схизматик и разпространител на ерес, Вие носите отговорност и подлежите на осъждение от Църквата, Която се осмелявате да замените, обявявайки се уж за Нейния единствен представител, така както с Божието позволение са правели преди вас всички онези, които се отклониха от пътя на Истината и Правата Вяра.
Вие, вашият “ръководител” (т.е. богослов Елефтерий Гудзидис) и вашите последователи не сте Църквата, а “сборище на лукавите”, както казва Свети Фотий, който пише: „Една е Христовата Съборна и Апостолска Църква, а не две и не повече. Сборище на лукавите против Църквата е събиране на нечестивите, нарушаващи догмати. На това държим, в това вярваме и това проповядваме ние, Истинските Православни Християни” (Фотий Великий Против ереста на богопасхалитите, Послание 284).
Това падение на епископ Кирик не ни изненадва. Това се дължи на факта, че благодатта на Христос го е напуснала, в резултат на постоянната упоритост, с която той подкрепя икуменическата и еретическата теория за Светата Троица, като Първа Безначална Църква.
Когато Божията благодат оставя някого, както се случи с Денница, който падна поради гордост и властолюбие, това го води до ереси и схизми, както за това казва Св. Йоанн Златоуст: “нищо не е толкова способно да раздели Църквата както властолюбието и нищо не гневи Бога толкова както Църквата разкъсвана. И дори ако сме изобилни в доброто, ако сме усърдни, ще бъдем наказани не по-малко от онези, които разделят църковното Тяло и народ Божий”. (Р.G. 62, 85).
И кой може да възрази срещу това, че всички вярващи, и особено Пастирите, трябва винаги да помнят и да следват увещанието на Светия Апостол Павел, който казва: “Моля ви, братя, пазете се от ония, които произвеждат разцепления и съблазни против учението, което сте научили, и странете от тях. Защото такива служат не на Господа нашего Иисуса Христа, а на корема си, и със сладки и ласкателни думи измамват сърцата на простодушните”. (Римл. 16, 17-18).
Написахме достатъчно за случая с бившия Митрополит на Месогея и Лавриотики г-н Кирик, и ако не получим послание, изразяващо Вашето покаяние и Изповедание на Православната Вяра, ние не искаме да се повтаряме в бъдеще, подчинявайки се на словото на Божия Апостол, който учи: “Страни от еретик, след като го посъветваш веднъж и дваж, знаейки, че такъв човек се е извратил и греши, като сам осъжда себе си”. (Тит. 3, 10-11).
Уважаеми,
“Помни, прочее, откъде си паднал, и се покай, и върши предишните дела; ако ли не, скоро ще ти дойда и ще отместя светилника ти от мястото му, ако се не покаеш.” (Откр. 2, 5), казва Господ.
От името на Светия Синод
Архиепископ
на Атина и Цялата Гърция
Николай
История на Православната Църква – ΕΚΚΛΗΣΙΑ Γ.Ο.Χ. ΕΛΛΑΔΟΣ 