В НЕДЕЛЯ ПРЕД РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

Откровението на Твоите слова
просвещава, вразумява младенците
(Пс. 118:130)
Благослови отче!

Благочестиви християни! Най-древните праведни човеци не са знаели що е книга, нито пък са имали такава, но понеже са имали чисто сърце и прав ум, били просвещавани от Светия Дух, знаели Божиите заповеди и лично са разговаряли с Бога. Такива са Ной, Авраам, Исаак, Иаков, Мойсей и другите пророци. Но по-късно, когато човеците обедняха от към вяра и станаха недостойни за Светия Дух, милостивият Бог им даде Свещеното писание, като един прав път, за да се учат от него да познават Божията воля. Най-накрая, като дойде Христос, Който се роди от Света Дева Мария, доизказа всичко, чрез устата на апостолите и ги разпрати по целия свят, да явят Божията воля. Но понеже Христос знаеше, че по света ще се появят много еретици и ще се мъчат да развалят правия път на християните, за това Бог благоволи да бъде написана Неговата наука, тоест Евангелието, за да се учат от него човеците на истината и за да не се повредят от кривото еретическо учение.

Евангелие от Матей, зачало 1

Книга за живота на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов. Авраам роди Исаака, Исаак роди Иакова, Иаков роди Иуда и братята му, Иуда роди Фареса и Зара от Тамар, Фарес роди Есрома, Есром роди Арама, Арам роди Аминадава, Аминадав роди Наасона, Наасон роди Салмона, Салмон роди Вооза от Раав, Вооз роди Овида от Рут, Овид роди Иесея, Иесей роди цар Давида, цар Давид роди Соломона от Уриевата жена, Соломон роди Ровоама, Ровоам роди Авия, Авия роди Аса, Аса роди Иосафата, Иосафат роди Иорама, Иорам роди Озия, Озия роди Иоатама, Иоатам роди Ахаза, Ахаз роди Езекия, Езекия роди Манасия, Манасия роди Амона, Амон роди Иосия, Иосия роди Иоакима, Иоаким роди Иехония и братята му – през време на преселението Вавилонско. А след преселението Вавилонско Иехония роди Салатииля, Салатиил роди Зоровавеля, Зоровавел роди Авиуда, Авиуд роди Елиакима, Елиаким роди Азора, Азор роди Садока, Садок роди Ахима, Ахим роди Елиуда, Елиуд роди Елеазара, Елеазар роди Матана, Матан роди Иакова, Иаков роди Иосифа, мъжа на Мария, от която се роди Иисус, наричан Христос. И тъй, всички родове от Авраама до Давида са четиринайсет рода, и от Давида до Вавилонското преселение – четиринайсет рода, и от Вавилонското преселение до Христа – четиринайсет рода. А рождението на Иисуса Христа стана тъй: след сгодяване на майка Му Мария за Иосифа, преди още да бяха се те събрали, оказа се, че тя е непразна от Духа Светаго. А Иосиф, мъж й, понеже беше праведен и не желаеше да я осрами, поиска тайно да я напусне. Но когато намисли това, ето, Ангел Господен му се яви насъне и каза: Иосифе, син Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си, защото заченалото се в нея е от Духа Светаго, тя ще роди Син, и ще Му наречеш името Иисус, защото Той ще спаси народа Си от греховете му. А всичко това стана, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който каза: „ето, девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил (Спасител), което ще рече: с нас е Бог. Като стана от сън, Иосиф направи, както му бе заповядал Ангелът Господен, и прие жена си. И не познаваше я, докле тя роди своя първороден Син, и той Му нарече името Иисус. (Мат. 1:1-25)

ТЪЛКУВАНИЕ И ПОУЧЕНИЕ

Първото Евангелие е написано от Матей, осем години след Христовото възнесение, второто от Марко, десет години след Христа, третото от Лука, след петнадесет години, а четвъртото от Иоан след тридесет и две години.
Когато написал първото Евангелие, Матей започнал Христовото родословие от Авраам и Давид, защото евреите обичали да изследват как Христос се е родил от Авраамовия и Давидовия род. За това Матей изброил всички родове от Авраам чак до Христовото рождение и го нарекъл Син Давидов и Авраамов (Мат. 1:1), за да се радват евреите, които биха повярвали, като чуят, че Христос се е родил от техните прадеди. Защото Бог беше рекъл на Авраам и Давид, че Христос ще се роди от тяхния род. За това и Матей започва от тях и казва: Родословна книга на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Аврамов (Мат.1:1)
Иисус ще рече Спасител, а Христос означава помазан. Защото евреите имали в един рог осветен елей и когото поставяли за цар или свещеник, го помазвали с този елей и го наричали помазан. За това и Иисус бе наречен Христос (помазан). Защото бе помазан от Бога и за Цар, и за Първосвещеник, като изпълни и двете, тоест: побди смъртта, като Цар и принесе Себе Си в жертва за нас, като Първосвещеник. Матей Го нарекъл Син Давидов, защото имало и друг Иисус – Син Сирахов. Той споменал първо Давид, защото евреите почитали Давид повече от Авраам, понеже Давид бил избран за цар от Бога и най-много угодил на Бога. Давид е бил истински предобраз на Христа, защото, както Давид се възцарил след нечестивия и отхвърлен Саул, така и Христос се възцари след грешния Адам, който бе изпъден от райското царство. Авраам роди Исаака (Мат. 1:2).
Матей започва Христовото родословие от Авраам, защото Авраам бил баща на евреите, от неговия род се роди Христос, а чрез Христа бяха благословени всички народи, които бяха проклети поради Адамовото престъпление. Матей не споменал Авраамовия син Измаил, а споменал само Исаак, защото евреите произлезли не от Измаил, а от Иисак, който бил добродетелен, като баща си Авраам.
Иисак бил подарен два пъти на баща си: първия път, когато Бог рекъл, че Сарра ще роди Иаков, а Иаков роди Иуда и братята му (Мат. 2:1). Споменава Иуда, защото от неговия род щеше да се роди Христос. Споменал и братята на Иуда, защото еврейският народ произлиза от дванадесетте синове на Иаков. Този народ се делял на дванадесет племена, а началник на всяко племе е бил по един от синовете на Иаков. Те се наричали патриарси на израилевия народ, от който се роди Христос.
След тях Матей изброил всички родове и праведници, чак до Христовото рождение, защото всички те били праведни и свети човеци, което ясно го доказват тяхната вяра и добрите им дела. Защото с вяра Авел принесе Богу приятна жертва и бе наречен праведник. С вяра Енох бе пренесен жив от този свят и не видя смърт. С вяра Ной направи кораб и се опази жив заедно с всички, които бяха с него. С вяра Авраам напусна родината си и се засели в чужда земя, която Бог му бе обещал. С вяра Сарра роди на старини Исаак. С вяра Авраам принесе сина си в жертва, като вярваше, че Бог може и заклан да възкреси. С вяра Иаков на умиране благослови синовете на Иосиф и се поклони на върха на жезъла му. С вяра Иосиф на умиране рекъл, че евреите ще излязат от Египет и поръчал да му вземат костите. С вяра се роди Мойсей и порасна, и напусна злочестивия фараон, и побягна от Египет. С вяра премина през Червено море, в което египтяните се издавиха. С вяра тримата юноши угасиха огнения пламък в пеща във Вавилон. С вяра Даниил затвори устата на лъвовете. С вяра и всички мъченици търпяха и получиха Небесното Царство, както казва апостол Павел: всички тези светии с вяра победиха царства, вършиха правда, получиха обещания, затулиха уста на лъвове, угасиха огнена сила, избягнаха острието на меча, от немощни станаха крепки (силни), бидоха силни на война, обърнаха в бяг чужди пълчища, възкресяваха починали и всички умряха с вяра, макар не всички да бяха получили преди това обещание от Бога, като Авраам и другите, но гледаха това мислено отдалеч с надежда (Евр. 11:4-40). Защото който има вяра, има и надежда и чака с търпение, както всички чакаме благата, които Бог е обещал да ни даде и които тези древни праведници са получили, някои с вяра, а някои с добри дела, защото един е Бог, една е Християнската вяра, едно е кръщението (Еф. 4:5). За това Бог иска и ние да бъдем едно (Иоан. 17:11, 21,22) да сме съединени (свързани) чрез вяра и любов, да имаме мир и съгласие, да бъдем всички, като едно тяло и една душа, да се обичаме и уважаваме, като истински братя, защото сме родени от един купел на Кръщението от Светия Дух. Макар да сме различни по възраст и характер, Светият Дух още при кръщението ни е съединил да бъдем едно тяло. Но ако не се обичаме, ако не бъдем единодушни във всяко добро, ако не се пазим и не се подкрепяме един друг, тогава явно изгубваме благодатта (дарбата) на нашата вяра, която Бог ни е дал при светото Кръщение. Защото Бог и благодатта на Светия Дух е любов (1Иоан. 4:8), и който има любов, тоест, който обича хората, той живее в Бога и Бог живее в него, за това, братя християни, трябва винаги да имаме любов помежду си и ако сме прегрешили нещо пред Бога, да се покаем от все сърце, и като се очистим от телесните си и душевни мръсни грехове, да се причастим с Тялото и Кръвта Христови. Но който няма чисто сърце и не е подготвен чрез покаяние и изповед, да не се приближава до това страшно тайнство, защото сам себе си изгаря, както ясно казва свети апостол Павел: „който се причастява недостойно, яде и пие своето осъждане“ (Кор. 11:29). А който се причастява достойно, той освещава и душата, и тялото си, както е казал Сам Христос: „Който се причастява достойно, той живее в Мен и аз в него“. Слава на Бога за вечни времена амин.

КИРИАКОДРОМИОН, СИРЕЧ НЕДЕЛНИК ПОУЧЕНИЕ