(12.07.1933 – †18.11.2020)
Роден е като Георги Карагунис от баща Стефан и майка Евангелия на 12.07.1933 година в мястото Пиги (Извор) в община Трикала. Като дете е запомнил страхотиите на втората световна война и още като юноша (на 15 години) заминава в мъжкия манастир Преображение Господово в мястото Кувара под Атина, заедно с две години по-възрастния му брат, на 10.10.1948 година. До монашеството са се грижели за стадото на манастира заедно с по-възрасните послушници, учили са основите на монашеския живот и участвали в духовния живот на манастира. Постриган е за монах на 25.02.1951. Името Тарасий е получил от епископа на Патра Андрей (по-късно Архиепископ Атински), докато беше на свобода между честите арести, в периода на страшни гонения на истинските православни християни които са вършени с благословение на архиепископа на официалната църква Спиридон Влахос Атински.
По това време в манастирите заминавали цели семейства, а такъв е бил случая и със семейството на нашия блаженопочиващ Митрополит (той с брат си е бил в мъжкия манастир, тяхната майка в женския манастир, както и много техни роднини в този и в други манастири или църкви). За йеродякон е ръкоположен на 14.08.1957 година, а в чин йеромонах на 05.05.1963 година, с благословението на Митрополита на Патра Андрей. Бил е духовник и настойник в много градове в Гърция (Спарта, Лариса, Трикала, Атина, Агатия, Верия и т.н.), а особено ще бъде запомнен по духовните училища за възрастни и духовните лагери за деца и млади. Много от тези, които са минали през тези духовни лагери са станали стълпове на нашата Църква (игуменията на манастира Достойно Ест Марина, Митрополитът на Лариса Игнатий, свещеникът в град Катерини о. Константин, о. Димитрий и много, много други) …
През 1966 година е завършил строежа на църквата в мястото Агатия, която е посветена на Св. Георгий (както и много други, които е възстановявал или достроявал), а същата година е започнал и строежа на великолепния женски манастир “Достойно Ест” в мястото Метони (между Солун и Катерини). Манастирът е заобиколен от овощни градини, които Епископа с монахините са купували, с голяма помощ от вярващите от Гърция и целия свят; гостоприемница, която е разделена за мъже и жени; стаи за монахини; икономическа част; по-малка църква, посветена на Св.Дионисий; по-голяма църква, посветена на иконата на Пресвета Богородица “Достойно Ест”.
На разстояние от около 9 км от този манастир, Владиката с голямото си усилие, с усилието на монахините и верния народ, построи и скоро завърши мъжки манастир, посветен на Св. Тарасий. С маслиновите и останалите плодови дървчета и този манастир разполага с икономическа самостоятелност. Тъй като повечето не са имали възможността да видят тези великолепни строежи, ще споменем големината на построените и завършени части: женския манастир има около 2500 кв.м., а мъжкия около 1000 кв.м. Наистина ще има с какво да се яви пред Господ, въпреки че онази духовна част е превъзходна, защото много от стотиците хора, които е кръстил, издигнал духовно, венчал, ръкоположил … когато всички тези само по веднъж да казват: „Господи, помилуй душата на Митрополита Тарасий“… ще се създаде прекрасна и дълга молитва … И нас сърбите ни е много задължил. Именно, след последните и нещастни войни, всяко лято организираше лятна ваканция за нашите деца в своя манастир, в дълъг период от няколко години (от Кикинда, Нови Сад, Инджия, Парачин, Ниш…), така че и ние с тях да се помолим “Господи, помилуй душата на нашия Митрополит Тарасий”…
В епископски чин за областта Верия, Науса и Кабания го ръкополага Архиепископа Атински Андрей на 25.06.1995, с подкрепата на Митрополитите Николай, Пахомий, Галактион, Кирик и Гургоний.
Въпреки всичко споменато, ще остане твърде много недоизказано, но поне да споменем йероапостолската мисия в Македония, Сърбия, викарската длъжност като Митрополит Кипърски, след това и Катерински и на края Солунски. Беше дългогодишен председател на свещенското сдружение, което управлява имота на нашия Свещен Синод (ΟΔΑΠΙΕΓΟΧ).
В неговата душа винаги е обитавал младешки ентусиазъм, детска наивност, но и вяра, и борбеност, и последователност, която подобава на един Христов войн. Още като млад послишник, недостатъчно силен за трудни физически работи, е бил разпределен на мястото „помощник на майстора“ по времето на строежа на големия манастир Метаморфозис (Преображение). Точно този голям опит, който е придобил по време на строежа на този манастир, допира с различните работи и различните майсторски подходи, му е помогнал да стане изобретателен, и много-талантлив майстор, самоук архитект, инженер, агроном, в някои случаи и лекар, предавал е музикално образование, но беше и просветлен народен оратор, и преди всичко просветлен духовен отец. Пораснал е като сирак заради екзекуцията на баща му от страна на немските завоеватели и заради това рано е отишъл в монашески живот, търсейки любов и защита от самия наш Господ. В Светия манастир Кератеа е изпълнявал пастирски задължения като дете, същевременно изучавайки Светото Евангелие и Псалтира. Във времето преди монашеството, гръцката държава насилствено взима от манастира и настанява по сиропиталищата на тогавашната кралица Фредерика всички по-млади от двадесет години, уж да ги образова и да ги научи на “изкуство”… Били са настанени в град Лерос и много от тях не са се върнали вече в манастира. Навикът от малък на трудности и самостоятелност и визията за Вечния Горен Ерусалим, която е придобил и прегърнал по свой начин, са му помогнали да преживее тази духовна голгота и да се върне в манастира. Това че беше свикнал от детството на спартански начин на живот, му е помогнало да задържи енергията и действеността си при всяко начинание през целия му живот, без значение дали се касае за духовно или всякакво друго работно задължение. Сред народа, за такива хора се казва че работят за двама, но за него свободно може да се каже, че е работил за трима. Независимо от детето, което е успяло да се съхрани в душата му, той вземаше много мъдри и обмислени решения. Това показа по времето на разкола, който тежко нарани Църквата ни, като винаги беше бавен на осъждане, дълго държеше протегната ръка за помощ. Но това дете, което живееше в душата му, винаги знаеше как да ни зарадва с нещо, да ни утеши, развесели и никой не е оставило без необходимото внимание, и уважение. Обаче ако беше нужно да се намеси, нещо да поправи, не се колебаеше нито за миг. Веднага пристъпваше по някакъв благ и решителен начин, така че всичко да свърши благополучно. Безброй служения, съслужения, всенощни бдения, пътувания по различни енории и епархии, строежи, достроявания, възобновявания, кръщения, венчания, изповеди, духовни съвети и утешения …, всичко това успяваше да постигне благодарение на силната вяра и отдаване на себе си във всичко, и до самия край. Може буквално да се каже, че от маслиновата градина е бил закаран в болница, а от там след няколко дни борба се е преселил в Горния Вечен Ерусалим, към когото се е стремил от ранна младост. Имам чувството, като че все още е тук с нас, само трябва да пристигне всеки час …, а Максим и неговото семейство от Франция са сигурни, че и по-нататък ще ни бъде покровител и утешител. Мнозина споделят подобни възгледи с нас…Вечна памет Митрополите Тарасие. Твоето духовно чадо о.Симеон със семейството и духовното стадо
п.с. Важно е да се спомене, че същия ден пред Господ се представи и най-възрастната монахиня от манастира Аксион Естин Марта (1932-2020), и че същия ден и техните земни останки са предадени на земята. За тази тиха и преди всичко трудолюбива и послушна монахиня и нейното духовно житие не може дълго да се пише и описва. Причината е просто нейния живот подобен на ангелски, не се чува, не се вижда, а всичко постига и всичко вижда. Не е имала време за училище нито като дете, а нито след това, но това не и е пречело да знае наизуст всички правила на ежедневните и празничните служения, тропари, кондаци, икоси…понякога тихо и ненатрапчиво поправяше и онези, които гледат в книгите … Познавам я повече от двадесет и пет години и винаги ползваше па́терици заради лошите тазобедрени стави, но навсякаде пристигаше … И сега пристигна да се представи пред Господ, заедно със своя дългогодишен духовник Митрополит Тарасий, и да му бъде под ръка, ако му затрябва нещо … Вечна ти памет аделфи Марта … ВЕЧНА ИМ ПАМЯТ …
История на Православната Църква – ΕΚΚΛΗΣΙΑ Γ.Ο.Χ. ΕΛΛΑΔΟΣ 
Трябва да влезете, за да коментирате.